Децата на двамата крале -

Имало едно време един цар, който имал малко момче, за което било предсказано, че ще бъде убито от елен, когато ще бъде на шестнадесет години. Когато навършило тази възраст, ловците отишли ​​с него на лов. В гората царският син се отделил от останалите и изведнъж видял голям елен, когото искал да застреля, но не успял да уцели. Накрая той гонил елена толкова далеч, че излезли от гората. Тогава изведнъж там, вместо елена, застанал едър висок мъж и казал: „Добре е, че те имам. Вече съсипах шест чифта стъклени кънки, като тичах след теб, и не можах да те хвана.“ Тогава той взел царския син със себе си и го завлякъл през едно голямо езеро до един голям дворец, а после трябвало да седне с него на трапезата и да яде нещо. След като хапнали нещо заедно, царят казал: „Имам три дъщери. Ти трябва да бдиш над най-голямата една нощ, от девет вечерта до шест сутринта. Всеки път, когато часовникът удари, аз ще идвам и ще викам. Ако тогава не ми отговориш, утре сутринта ще бъдеш убит. Но ако винаги ми отговаряш, ще я вземеш за жена.“

Когато младите отишли ​​в спалнята, там стояло каменно изображение на Свети Христофор и царската дъщеря му казала: „Баща ми ще идва в девет часа и на всеки час, докато не удари три; когато те повика, отговаряй му вместо царския син.“ Тогава каменното изображение на Свети Христофор кимнало с глава доста бързо, а после все по-бавно и по-бавно, докато накрая спряло неподвижно. На следващата сутрин царят му казал: „Свършил си добре работата, но не мога да ти дам дъщеря си. Сега трябва да бдиш една нощ при втората ми дъщеря и тогава ще помисля дали можеш да вземеш най-голямата ми дъщеря за жена, но аз самият ще идвам на всеки час и когато те викам, отговаряй ми, а ако те викам и ти не отговаряш, кръвта ти ще се лее.“ След това двамата отишли ​​в спалнята и там стояло още по-голямо каменно изображение на Свети Христофор и царската дъщеря му казала: „Ако баща ми те повика, отговаряй му.“ Тогава големият каменен образ на Свети Христофор отново кимна с глава доста бързо, а после все по-бавно и по-бавно, докато накрая отново не се спря. И царският син легна на прага, сложи ръка под главата си и заспа. На следващата сутрин царят му каза: „Свърши работата наистина добре, но не мога да ти дам дъщеря си; сега трябва да бдиш една нощ при най-малката принцеса, а после ще помисля дали можеш да вземеш втората ми дъщеря за жена, но аз самият ще идвам всеки час и когато те викам, отговаряй ми, а ако те викам и ти не отговаряш, кръвта ти ще се лее за мен.“

След това отново отишли ​​заедно в спалнята и там стояло много по-голямо и много по-високо изображение на Свети Христофор, отколкото първите две. Царската дъщеря му казала: „Когато баща ми вика, отговори.“ Тогава голямото, високо каменно изображение на Свети Христофор кимало с глава цели половин час, докато най-накрая главата отново не се спряла. И царският син легнал на прага на вратата и заспал. На следващата сутрин царят казал: „Наистина си бдял добре, но сега не мога да ти дам дъщеря си; имам голяма гора, ако ми я отсечеш между шест часа тази сутрин и шест вечерта, ще помисля за нея.“ Тогава му дал стъклена брадва, стъклен клин и стъклен чук. Когато влязъл в гората, веднага започнал да сече, но брадвата се счупила на две, след това взел клина и го ударил веднъж с чука, и той станал къс и малък като пясък. Тогава той бил много разтревожен и повярвал, че ще трябва да умре, и седнал и плакал.

Когато станало пладне, царят казал: „Едно от вас, момичета, трябва да му занесе нещо за ядене.“ „Не“, казали двете по-големи, „няма да му го занесем; тази, която го е наблюдавала последно, може да му занесе нещо.“ Тогава най-малката била принудена да отиде и да му занесе нещо за ядене. Когато стигнала в гората, тя го попитала как е? „О“, казал той, „много зле ми е.“ Тогава тя казала, че трябва да дойде и да хапне малко. „Не“, казал той, „не мога да направя това, все пак ще трябва да умра, така че няма да ям повече.“ Тогава тя му говорила толкова мило и го умолявала само да опита, че той дошъл и хапнал нещо. След като хапнал нещо, тя казала: „Ще ти среша косата малко и тогава ще се почувстваш по-щастлив.“

И така, тя сресала косата му, а той се уморил и заспал. После взела кърпичката си, направила възел на нея и я ударила три пъти по земята, казвайки: „Работещи на земята, излезте.“ В следващия момент изскочили множество малки земни човечета и попитали какво заповядва царската дъщеря? Тогава тя казала: „След три часа голямата гора трябва да бъде отсечена и цялата дървесина да бъде сложена на купчини.“ И така, малките земни човечета обиколили и събрали целия си род, за да им помогнат с работата. Те започнали веднага и когато трите часа изминали, всичко било готово, и те се върнали при царската дъщеря и ѝ го казали. Тогава тя отново взела бялата си кърпичка и казала: „Работещи на земята, прибирайте се.“ След това всички изчезнали. Когато царският син се събудил, той се зарадвал и тя казала: „Върнете се вкъщи, когато удари шест часа.“ Той направил както му казала, а тогава царят попитал: „Свалил ли си гората?“ „Да“, казал царският син. Когато седнали на масата, царят казал: „Все още не мога да ти дам дъщеря си за жена, трябва да направиш още нещо заради нея.“ И той попитал какво ще бъде тогава? „Имам голям рибен басейн“, казал царят. „Трябва да отидеш до него утре сутринта и да го почистиш от всичката кал, докато стане блестящ като огледало, и да го напълниш с всякакви риби.“ На следващата сутрин царят му дал стъклена лопата и казал: „Рибният басейн трябва да е готов до шест часа.“ И той тръгнал, и когато стигнал до рибния басейн, забил лопатата си в калта и тя се счупила на две, после забил мотиката си в калта и я счупил. Тогава той бил много разтревожен. По обяд най-малката дъщеря му донесла нещо за ядене и го попитала как е? И така, царският син казал, че всичко му върви много зле и със сигурност ще трябва да си загуби главата. „Инструментите ми отново се счупиха на парчета.“ — О — каза тя, — трябва просто да дойдеш и да хапнеш нещо, и тогава ще бъдеш в друго настроение. — Не — каза той, — не мога да ям, твърде съм нещастен за това! — После тя му каза много добри думи, докато най-накрая той дойде и хапна нещо. После тя отново среса косата му и той заспа, затова отново взе кърпичката си, завърза я на възел, удари земята три пъти с възела и каза: — Земни работници, излезте! — След миг дойдоха много малки земни човечета и я попитаха какво желае, а тя им каза, че след три часа трябва да почистят изцяло рибника и той трябва да бъде толкова бистър, че хората да могат да се видят отразени в него, и в него трябва да има всякакви риби. Малките земни човечета отидоха и повикаха всичките си роднини да им помогнат и след два часа това беше направено. После се върнаха при нея и казаха: — Направихме както ни заповяда. Царската дъщеря взе кърпичката и още веднъж удари три пъти с нея по земята и каза: „Земни работници, вървете си по домовете.“ След това всички си тръгнаха.

Когато царският син се събудил, рибникът бил готов. Тогава царската дъщеря също си тръгнала и му казала, че когато стане шест часа, трябва да дойде в къщата. Когато стигнал до къщата, царят попитал: „Довършил ли си рибника?“ „Да“, казал царският син. Това било много добре.

Когато отново седнали на масата, кралят казал: „Ти със сигурност си направил рибното езеро, но още не мога да ти дам дъщеря си; трябва да направиш само още едно нещо.“ „Какво е това тогава?“ попитал кралският син. Кралят казал, че има голяма планина, на която няма нищо друго освен тръни, които трябва да бъдат отсечени, а на върха ѝ момъкът трябва да построи голям замък, който трябва да бъде възможно най-здрав, а всички мебели и принадлежности, принадлежащи на замъка, трябва да бъдат вътре в него. И когато станал на следващата сутрин, кралят му дал стъклена брадва и стъклен свърталище и той трябвало да е готов с всичко до шест часа. Докато отсичал първия трън с брадвата, той се счупил късо и бил толкова малък, че парчетата се разпръснали навсякъде и той не можел да използва и свърталището. Тогава той бил доста нещастен и чакал най-скъпата си, за да види дали няма да дойде и да му помогне в нуждата му. Когато станало пладне, тя дошла и му донесла нещо за ядене. Той отишъл да я посрещне, разказал ѝ всичко, хапнал нещо, оставил я да му среше косата и заспал. После тя отново взела възела, ударила с него земята и казала: „Земни работници, излезте!“ Тогава отново дошли тълпи земни хора и я попитали какво е желанието ѝ. Тогава тя казала: „В рамките на три часа трябва да отсекат всички тръни и на върха на планината да се построи замък, който трябва да е толкова здрав, колкото някой може да си представи, и всички мебели, които вървят към един замък, трябва да са вътре в него.“ Те отишли, повикали роднините си на помощ и когато дошло времето, всичко било готово. Тогава те отишли ​​при царската дъщеря и ѝ го казали, а царската дъщеря взела кърпичката си, ударила три пъти земята с нея и казала: „Земни работници, вървете си по домовете“, след което всички изчезнали. Когато царският син се събудил и видял всичко свършено, той бил щастлив като птица във въздуха.

Когато удари шест, те се прибраха заедно вкъщи. Тогава кралят попита: „Готов ли е замъкът?“ „Да“, каза кралският син. Когато седнаха на трапезата, кралят каза: „Не мога да дам най-малката си дъщеря, докато двете по-големи не се оженят.“ Тогава кралският син и кралската дъщеря бяха много разтревожени и кралският син нямаше представа какво да прави. Но той отишъл през нощта при кралската дъщеря и избягал с нея. Когато се отдалечили малко, кралската дъщеря надникнала и видяла баща си зад себе си. „О“, казала тя, „какво да правим? Баща ми е зад нас и ще ни вземе обратно със себе си. Веднага ще те превърна в трън, а себе си в роза и ще се скрия в средата на храста.“ Когато бащата стигнал до мястото, там стоял трън с една роза на него, и той тъкмо се канел да набере розата, когато трънът се появил и убодел пръста му, така че той бил принуден да се върне у дома. Жена му го попита защо не е довел дъщеря им със себе си? Той отговори, че почти стигнал до нея, но изведнъж я изгубил от поглед и на мястото ѝ поникнал трън с една роза.

Тогава кралицата казала: „Ако беше откъснал розата, и трънът щеше да бъде принуден да дойде.“ И той се върнал отново, за да донесе розата, но междувременно двамата вече били далеч отвъд равнината и кралят хукнал след тях. Тогава дъщерята отново се обърнала и видяла баща си да идва, и казала: „О, какво ще правим сега? Ще те превърна веднага в църква, а себе си в свещеник и ще застана на амвона и ще проповядвам.“ Когато кралят стигнал до мястото, там имало църква, а на амвона проповядвал свещеник. И така, той изслушал проповедта и след това се прибрал у дома.

Тогава кралицата попитала защо не е довел дъщеря им със себе си, а той отвърнал: „Не, тичах дълго след нея и точно когато си помислих, че скоро ще я настигна, там стоеше църква и свещеник проповядваше на амвона.“ „Трябваше просто да доведеш свещеника“, казала жена му, „и тогава църквата скоро щеше да дойде. Няма смисъл да те изпращам, трябва сама да отида там.“ След като вървяла известно време и видяла двамата в далечината, кралската дъщеря надникнала и видяла майка си да идва, и казала: „Сега сме погубени, защото майка ми сама идва: веднага ще те превърна в рибно езерце, а себе си в риба.“

Когато майката стигнала на мястото, там имало голямо рибно езеро, а посред него подскачала и надничала от водата риба, и било доста весело. Тя искала да хване рибата, но не могла. Тогава много се ядосала и изпила цялото езеро, за да хване рибата, но ѝ станало толкова лошо, че се принудила да повърне и повърнала отново цялото езеро. После извикала: „Виждам много добре, че сега нищо не може да се направи“ и казала, че сега могат да се върнат при нея. Тогава царицата се върнала отново, а царицата дала на дъщеря си три ореха и казала: „С тях можеш да си помогнеш, когато си в най-голяма нужда.“ И така, младите хора тръгнали отново заедно. И след като извървели цели десет мили, стигнали до замъка, откъдето дошъл царският син, а наблизо имало село. Когато стигнали, кралският син казал: „Остани тук, скъпа моя, аз ще отида до замъка, а после ще дойда с карета и придружители да те взема.“

Когато стигнал до замъка, всички много се зарадвали, че царският син се е върнал, и той им казал, че има булка, която вече е в селото, и че трябва да отидат с каретата да я вземат. Тогава веднага впрегнали конете и много слуги седнали отвън пред каретата. Когато царският син се готвел да се качи, майка му го целунала и той забравил всичко, което се било случило, и какво щеше да прави. Тогава майка му заповядала да извадят конете от каретата и всички се върнали в къщата. Но девойката седяла в селото, гледала, гледала и си мислела, че той ще дойде да я вземе, но никой не дошъл. Тогава царската дъщеря започнала работа във мелницата, която принадлежала на замъка, и била задължена да седи край езерото всеки следобед и да чисти каците.

И един ден кралицата дошла пеша от замъка, разхождала се край езерото и видяла добре порасналата девойка да седи там, и казала: „Какво хубаво и силно момиче е това!“ „Тя ми харесва!“ Тогава тя и всички с нея погледнаха прислужницата, но никой не я позна. И така мина дълго време, през което девойката служи на мелничаря почтено и вярно. Междувременно кралицата беше потърсила съпруга за сина си, който идваше от доста далечна част на света. Когато булката дойде, те веднага щяха да се оженят. И много хора бързаха заедно, всички искаха да видят всичко. Тогава момичето каза на мелничаря, че би могъл да бъде така добър да ѝ позволи и тя да си отиде. И така, мелничарят казал: „Да, иди там.“ Когато се канела да отиде, отворила един от трите ореха и вътре лежела красива рокля. Тя го сложи, влезе в църквата и застана до олтара. Изведнъж дошли булката и младоженецът и седнали пред олтара, и когато свещеникът тъкмо щеше да ги благослови, булката надникнала наполовина и видяла девойката да стои там. След това тя отново се изправи и каза, че няма да бъде предадена, докато и тя не получи толкова красива рокля, колкото онази дама там. И така, те се върнали отново в къщата и изпратили хора да попитат дамата дали би продала тази рокля. Не, тя нямаше да го продаде, но булката може би щеше да го заслужи. Тогава булката я попитала как ще направи това? Тогава девойката казала, че ако може да преспи една нощ пред вратата на царския син, булката може да получи това, което иска. И така, булката казала: „Да, трябваше да го направи.“ Но на слугите било наредено да дадат на царския син приспивно, а после девойката легнала на прага и оплаквала цяла нощ. Тя беше изсекла гората за него, беше почистила рибника за него, беше построила замъка за него, беше го превърнала в трън, после в църква и накрая в рибник, а той все пак я беше забравил толкова бързо. Царският син не чу нито дума от това, но слугите се бяха събудили и го бяха чули, но не знаеха какво може да означава. На следващата сутрин, когато всички станали, булката облякла роклята и отишла в църквата с младоженеца. Междувременно девойката отвори втория орех и вътре имаше още по-красива рокля. Тя го сложи, отиде и застана до олтара в църквата и всичко се случи както преди. И девойката отново лежа цяла нощ на прага, който водеше към покоите на царския син, а слугата отново трябваше да му даде приспивна напитка. Слугата обаче отишъл при него и му дал нещо, за да го държи буден, и тогава царският син си легнал, а мелничарската девойка се оплакала както преди на прага на вратата и разказала всичко, което била направила. Всичко това чул царският син и се разтревожил много, и си спомнил миналото. Тогава той искаше да отиде при нея, но майка му беше заключила вратата. На следващата сутрин обаче той веднага отишъл при любимата си и ѝ разказал всичко, което му се било случило, и я помолил да не му се сърди, че я е забравил. Тогава царската дъщеря отвори третия орех и вътре имаше още по-великолепна рокля, която тя облече и отиде с младоженеца си на църква. Дойдоха много деца, които им подариха цветя и им предложиха пъстри панделки, за да ги увият около краката им, и те бяха благословени от свещеника и имаха весела сватба. Но лъжливата майка и булката трябваше да си тръгнат. И устата на човека, който последно разказа всичко това, е все още топла.

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Котка и мишка