Вълкът и лисицата - Приказка на братя Грим

Вълкът държеше лисицата със себе си и каквото и да пожелаеше, лисицата беше принудена да направи, защото беше по-слабият и с радост би се отървал от господаря си. Случило се веднъж, докато вървяха през гората, вълкът казал: „Червена лисице, донеси ми нещо за ядене, иначе ще те изям сама.“ Тогава лисицата отговорила: „Знам един двор на фермата, където има две малки агнета; ако искаш, ще донесем едно от тях.“ Това било удобно на вълка и те отишли ​​там, а лисицата откраднала малкото агънце, занесла го на вълка и си тръгнала. Вълкът го изял, но не се задоволил с едното; искал и другото и отишъл да го вземе. Тъй като обаче го направил толкова несръчно, майката на малкото агънце го чула и започнала ужасно да вика и да блее, така че фермерът дотичал натам. Те намерили вълка и го набили толкова безмилостно, че той отишъл при лисицата, куцайки и виейки. — Добре си ме подвел — казал той. — Исках да доведа другото агънце, а селяните ме изненадаха и ме пребиха. — Лисицата отвърнала: — Защо си такъв лакомник?

На следващия ден те отново отишли ​​в провинцията и алчният вълк отново казал: „Червена лисице, донеси ми нещо за ядене, иначе ще изям теб самата.“

Тогава лисицата отговорила: „Знам една селска къща, където жена ми пече палачинки тази вечер; ще си вземем и ние.“ Те отишли ​​там, а лисицата се промъкнала из къщата, надничала и душела, докато открила къде е чинията, след което извадила шест палачинки и ги занесла на вълка.

— Има нещо за ядене — каза му той и си тръгна. Вълкът глътна палачинките за миг и каза: — Карат човек да иска още — и отиде там и разкъса цялото ястие, така че то се счупи на парчета.

Това вдигнало такъв шум, че жената излязла и когато видяла вълка, повикала хората, които се втурнали там и го били, докато тоягите им държали заедно, докато с двата си куци крака и виейки силно, той се върнал при лисицата в гората. „Колко отвратително ме заблудил!“, извикал той. „Селяните ме хванали и ми щавили кожата.“

Но лисицата отвърнала: „Защо си такъв лакомник?“

На третия ден, когато бяха заедно навън и вълкът можеше само да куца мъчително, той отново каза: „Червена лисице, донеси ми нещо за ядене, иначе ще изям теб.“

Лисицата отговорила: „Познавам един човек, който е клал животни, а осоленото месо лежи в бъчва в мазето; ще го вземем.“

Вълкът казал: „Ще отида и аз, когато ти тръгнеш, за да ми помогнеш, ако не мога да се измъкна.“ „Съгласна съм“, казала лисицата и му показала страничните пътеки и пътища, по които най-накрая стигнали до мазето.

Имаше изобилие от месо и вълкът го нападна веднага и си помисли: „Има достатъчно време, преди да ми потрябва почивката!“ Лисицата също го хареса, но се оглеждаше навсякъде и често тичаше към дупката, през която бяха влезли, и проверяваше дали тялото ѝ е все още достатъчно слабо, за да се промъкне през нея.

Вълкът казал: „Скъпа лисице, кажи ми защо тичаш толкова насам-натам и скачаш навътре-назад?“

— Трябва да се погрижа никой да не идва — отвърнал хитрецът. — Не яж прекалено много! Тогава вълкът казал: — Няма да си тръгна, докато бъчвата не се изпразни.

Междувременно фермерът, който беше чул шума от скачането на лисицата, влезе в мазето.

Когато лисицата го видя, тя изскочи от дупката с един скок. Вълкът искаше да го последва, но се беше надебелял от ядене, че вече не можеше да мине, а се залепи здраво. Тогава фермерът дойде с тояга и го удари мъртъв, но лисицата се втурна в гората, щастлива, че се е отървала от стария лакомник.

TelegramWhatsapp

ВКонтакте

Прочетете 5-минутна приказка

Котка и мишка

Учете езици. Щракнете два пъти върху дума.Учете езици в контекст с Childstories.org и Deepl.com.

Информация за научен анализ