Хирурзите от трите армии -

Трима военни хирурзи, които си мислели, че владеят изкуството си перфектно, пътували по света и стигнали до един хан, където искали да пренощуват. Домакинът ги попитал откъде идват и накъде отиват? „Ние се скитаме по света и практикуваме изкуството си.“ „Просто ми покажете поне веднъж какво можете да правите“, казал домакинът.

Тогава първият казал, че ще си отреже ръката и ще ѝ я сложи отново рано на следващата сутрин; вторият казал, че ще му изтръгне сърцето и ще го сложи отново на следващата сутрин; третият казал, че ще си извади очите и ще ги излекува отново на следващата сутрин. „Ако можеш да направиш това“, казал ханджията, „значи си научил всичко.“

Те обаче имали мехлем, с който се мажели, който свързвал части заедно, и носели постоянно със себе си малкото шишенце, в което бил мехлемът. След това отрязали ръката, сърцето и очите от телата си, както били казали, и ги сложили всички заедно в чиния, след което я дали на ханджията. Ханджията я дал на слуга, който трябвало да я сложи в шкафа и да се грижи добре за нея. Момичето обаче имало таен любовник, който бил войник. И така, когато ханджията, тримата военни хирурзи и всички останали в къщата заспали, войникът дошъл и поискал нещо за ядене. Момичето отворило шкафа и му донесло храна, но в любовта си забравила да затвори вратата на шкафа отново; тя седнала на масата до любимия си и те си бъбрели. Докато тя седела така доволно там, мислейки си, че няма лош късмет, котката се промъкнала вътре, намерила шкафа отворен, взела ръката, сърцето и очите на тримата военни хирурзи и избягала с тях. Когато войникът приключи с яденето и момичето започна да прибира нещата и да затваря шкафа, видя, че чинията, която ханджията ѝ беше дал да се грижи за нея, е празна. Тогава тя каза уплашено на любимия си: „Ах, нещастно момиче, какво да правя? Ръката я няма, сърцето и очите също ги няма, какво ще стане с мен утре сутринта?“ „Спокойно“, каза той, „ще ти помогна да се измъкнеш от бедата ти – отвън на бесилката виси крадец, ще му отрежа ръката. Коя беше ръката?“ „Дясната.“ Тогава момичето му даде остър нож и той отиде, отряза дясната ръка на бедната грешница и ѝ я донесе. След това хвана котката, извади ѝ очите и сега не ѝ липсваше нищо друго освен сърцето. „Не си ли клал, а не са ли мъртвите прасета в мазето?“, каза той. „Да“, каза момичето. „Добре“, каза войникът и слезе долу, за да донесе свинско сърце. Момичето сложи всичко заедно в чинията и го сложи в шкафа, а когато след това любимият ѝ се сбогува с нея, тя тихо си легна.

На сутринта, когато тримата военни хирурзи станали, те казали на момичето да им донесе чинията, върху която лежали ръката, сърцето и очите. После тя я извадила от шкафа, а първият залепил ръката на крадеца и я намазал с мехлема си, и тя пораснала директно за ръката му. Вторият взел очите на котката и ги сложил в собствената си глава. Третият залепил сърцето на свинското здраво на мястото, където било неговото собствено, а ханджията стоял наблизо, възхищавал се на уменията им и казвал, че никога не е виждал подобно нещо и че би ги хвалил и би ги препоръчал на всички. След това те платили сметката си и пътували по-нататък.

Докато пътуваха, онзи със свинското сърце изобщо не остана с тях, а където и да имаше ъгъл, тичаше към него и се ровеше в него с носа си, както правят прасетата. Другите искаха да го задържат за края на палтото му, но това не помогна; той се отскубна и хукна, където пръстта беше най-гъста. Вторият също се държеше много странно; търкаше си очите и казваше на другите: „Другари, какво има? Изобщо не виждам. Някой от вас ще ме поведе ли, за да не падна.“ След това с мъка продължиха да пътуват до вечерта, когато стигнаха до друг хан. Влязоха заедно в кръчмата и там, на една маса в ъгъла, седеше богат човек и броеше пари. Онзи с ръката на крадец го заобиколи, направи два пъти рязко движение с ръката си и накрая, когато непознатият се обърна, грабна купчината пари и взе шепа от нея. Един от тях видя това и каза: „Другарю, какво правиш? Не бива да крадеш — срам за теб!“ „Ех — каза той, — но как да се спра? Ръката ми потрепва и съм принуден да грабвам неща, независимо дали искам или не.“

След това те легнали да спят и докато лежали там, станало толкова тъмно, че никой не можел да види собствената си ръка. Изведнъж онзи с котешките очи се събудил, събудил другите и казал: „Братя, просто погледнете нагоре, виждате ли белите мишки да тичат наоколо?“ Двамата седнали, но не могли да видят нищо. Тогава той казал: „Нещата не са наред с нас, не сме си върнали това, което е наше. Трябва да се върнем при ханджията, той ни е измамил.“ И така, на следващата сутрин те се върнали и казали на домакина, че не са си върнали това, което е тяхно; че първият имал ръка на крадец, вторият – котешки очи, а третият – свинско сърце. Ханджията казал, че момичето трябва да е виновно за това и щял да я повика, но когато видяла трите да идват, избягала през задната врата и не се върнала. Тогава тримата казали, че трябва да им даде много пари, иначе ще подпалят къщата му.* Той им дал каквото имал и каквото успял да събере, и тримата си тръгнали с всичко. Това било достатъчно за останалата част от живота им, но те предпочитали да имат свои собствени истински органи.

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Котка и мишка