Кралят на Златната планина -

Имало един търговец, който имал две деца, момче и момиче; и двамата били млади и не можели да ходят. И два богато натоварени кораба отплавали в морето с цялото му имущество на борда, и точно когато той очаквал да спечели много пари от тях, дошла вестта, че са потънали и сега вместо да бъде богат човек, той е беден и не му е останало нищо друго освен една нива извън града. За да прогони малко нещастието си от мислите си, той отишъл на тази нива и докато се разхождал напред-назад по нея, едно малко черно човече изведнъж застанало до него и го попитало защо е толкова тъжен и какво приема толкова присърце. Тогава търговецът казал: „Ако можеш да ми помогнеш, с удоволствие бих ти казал.“ „Кой знае?“ отвърнало черното джудже. „Може би мога да ти помогна.“ Тогава търговецът му казал, че всичко, което притежавал, е потънало на дъното на морето и че не му е останало нищо друго освен тази нива. „Не се занимавай“, казало джуджето. „Ако обещаеш да ми дадеш първото нещо, което се отърка в крака ти, когато се върнеш у дома, и да го донесеш тук, на това място, след дванадесет години, ще имаш колкото пари искаш.“ Търговецът си помислил: „Какво може да е това, освен моето куче?“ и не си спомнил за малкото си момченце, затова казал „да“, дал на чернокожия писмено и подпечатано обещание и се прибрал у дома.

Когато се прибрал вкъщи, малкото му момченце било толкова зарадвано, че се хванало за една пейка, дотътрило се до него и го хванало здраво за краката. Бащата бил шокиран, защото си спомнил обещанието си и сега знаел какво се е заклел да направи; тъй като обаче все още не намерил пари в сандъка си, помислил, че джуджето само се е шегувало. Месец по-късно той се качил на тавана с намерението да събере малко стара тенекия и да я продаде, и видял голяма купчина пари. Тогава той отново бил щастлив, започнал да пазарува, станал по-голям търговец от преди и почувствал, че този свят е добре управляван. Междувременно момчето пораснало високо и същевременно проницателно и умно. Но колкото повече наближавала дванадесетата година, толкова по-тревожен ставал търговецът, така че мъката му да се чете по лицето му. Един ден синът му попитал какво го боли, но бащата не казал. Момчето обаче настоявало толкова дълго, че накрая му казало, че без да знае какво прави, го е обещал на черно джудже и е получил много пари за това. Той каза също, че е поставил ръката и печата си върху това и че сега, когато са минали дванадесет години, ще трябва да го предаде. Тогава синът казал: „О, татко, не се тревожи, всичко ще бъде наред. Черният човек няма власт над мен.“ Синът се благословил от свещеника и когато дошло времето, баща и син отишли ​​заедно на полето, а синът направил кръг и се настанил вътре в него с баща си. Тогава дошло черното джудже и казало на стареца: „Донесъл ли си със себе си това, което си ми обещал?“ Той замълчал, но синът попитал: „Какво искаш тук?“ Тогава черното джудже казало: „Трябва да говоря с баща ти, а не с теб.“ Синът отговорил: „Предал си и подвел баща ми, върни писането.“ „Не“, казало черното джудже, „няма да се откажа от правата си.“ Те дълго разговаряли след това, но накрая се споразумели синът, тъй като не принадлежал нито на врага на човечеството, нито на баща си, да седне в малка лодка, която да лежи върху водата, оттичаща се от тях, и бащата да я отблъсне със собствения си крак, а след това синът да остане оставен на водата. И така, той се сбогувал с баща си, качил се в малка лодка и бащата трябвало да я отблъсне със собствения си крак. Лодката се преобърнала така, че килът бил най-отгоре, и бащата помислил, че синът му е изгубен, и се прибрал вкъщи, за да го оплаква.

Лодката обаче не потъна, а се отнесе тихо, а момчето седеше безопасно вътре в нея и тя се носеше така дълго време, докато най-накрая спря до непознат бряг. Тогава той слезе на брега и видя красив замък пред себе си и тръгна да отиде до него. Когато влезе обаче, откри, че е омагьосан. Той премина през всяка стая, но всички бяха празни, докато не стигна до последната, където лежеше свита в пръстен змия. Змията обаче беше омагьосана девойка, която се зарадва да го види и каза: „Дойде ли, о, мой избавителю? Вече дванадесет години те чакам; това кралство е омагьосано и ти трябва да го освободиш.“ „Как мога да направя това?“, попита той. „Тази нощ ще дойдат дванадесет черни мъже, оковани във вериги, и ще те попитат какво правиш тук; мълчи обаче; не им отговаряй и ги остави да правят с теб каквото си искат; ще те измъчват, ще те бият, ще те намушкат; нека всичко мине, само не говори; в дванадесет часа те трябва да си тръгнат отново. На втората нощ ще дойдат други дванадесет; на третата – двадесет и четирима, които ще ти отрежат главата, но в дванадесет часа властта им ще приключи и тогава, ако си изтърпял всичко и не си казал и дума, ще бъда освободен. Ще дойда при теб и ще имам в бутилка малко от водата на живота. Ще те натъркам с нея и тогава ще оживееш отново и ще бъдеш здрав, както преди.“ Тогава той каза: „С радост ще те освободя.“ И всичко стана точно както тя беше казала; Черните мъже не можаха да изтръгнат нито дума от него и на третата нощ змията се превърна в красива принцеса, която дойде с водата на живота и го върна към живот. Затова тя се хвърли в прегръдките му и го целуна, и в целия замък настана радост и веселие. След това сватбата им беше отпразнувана и той стана крал на Златната планина.

Те живеели много щастливо заедно и кралицата родила прекрасно момче. Вече били минали осем години, когато кралят си спомнил за баща си; сърцето му се разчувствало и той пожелал да го посети. Кралицата обаче не го пуснала да си тръгне и казала: „Знам предварително, че това ще ми причини нещастие“, но той не ѝ позволил да си почине, докато не се съгласи. На раздяла тя му дала пръстен с пожелания и казала: „Вземи този пръстен и го сложи на пръста си, и тогава веднага ще бъдеш пренесен, където и да искаш, само че трябва да ми обещаеш, че няма да го използваш, за да ме напуснеш и да приближиш до баща си.“ Той ѝ обещал това, сложил пръстена на пръста си и си пожелал да е у дома, точно извън града, където живеел баща му. Веднага се озовал там и се насочил към града, но когато стигнал до портата, стражите не го пуснали да влезе, защото носил толкова странни, но същевременно толкова богати и великолепни дрехи. След това той отишъл на един хълм, където един овчар пазел овцете му, преоблекъл се с него, облякъл старата му овчарска дреха и след това влязъл безпрепятствено в града. Когато стигнал при баща си, той му се представил, но изобщо не повярвал, че овчарят е негов син, и казал, че със сигурност е имал син, но че е починал отдавна; обаче, тъй като видял, че е беден, нуждаещ се овчар, щял да му даде нещо за ядене. Тогава овчарят казал на родителите си: „Аз наистина съм ваш син. Не знаете ли за някакъв белег по тялото ми, по който бихте могли да ме познаете?“ „Да“, казала майка му, „синът ни имал малинов белег под дясната си мишница.“ Той смъкнал ризата си и те видели малината под дясната му мишница и вече не се съмнявали, че е техният син. Тогава той им казал, че е Цар на Златната планина, а царска дъщеря е негова съпруга и че имат прекрасен син на седем години. Тогава бащата казал: „Това със сигурност не е вярно; това е прекрасен вид крал, който се разхожда в дрипава овчарска дреха.“ При това синът се разгневил и без да мисли за обещанието си, завъртял пръстена си и пожелал и жена му, и детето му да са с него. Те били там за секунда, но кралицата се разплакала, упрекнала го и казала, че е нарушил думата си и ѝ е донесъл нещастие. Той казал: „Направих го безразсъдно и не със зло намерение“ и се опитал да я успокои, а тя се престорила, че му вярва; но в ума ѝ се въртяла пакост.

След това той я изведе от града на полето и ѝ показа потока, където беше бутната малката лодка, и каза: „Уморен съм; седни, ще поспя малко в скута ти.“ И той положи глава в скута ѝ и заспа. Когато той заспа, тя първо свали пръстена от пръста му, после издърпа крака, който беше под него, оставяйки само пантофката зад себе си, взе детето си в ръцете си и си пожела да се върне в собственото си царство. Когато се събуди, лежеше съвсем пуст, а жена му и детето му ги нямаше, както и пръстенът от пръста му, само чехълът беше все още там като знак. „У дома при родителите си не можеш да се върнеш — помисли си той, — те ще кажат, че си магьосник; трябва да тръгваш и да вървиш, докато стигнеш до собственото си царство.“ И така, той тръгнал и най-накрая стигнал до един хълм, на който стояли трима великани и спорели помежду си, защото не знаели как да разделят имота на баща си. Когато го видели да минава, те го извикали и казали, че дребните човечета били умни и че той трябвало да им раздели наследството. Наследството обаче се състоеше от меч, който имаше това свойство, че ако някой го вземеше в ръка и кажеше: „Всички глави отсечени, освен моята“, всяка глава щеше да падне на земята; второ, от наметало, което правеше всеки, който го облече, невидим; трето, от чифт ботуши, които можеха да пренесат носещия го до всяко място, което пожелае, за миг. Той казал: „Дай ми трите неща, за да мога да видя дали са все още в добро състояние.“ Те му дали наметалото и когато го облякъл, станал невидим и се превърнал в муха. Тогава той се върнал в същия си вид и казал: „Наметалото е хубаво, сега ми дай меча.“ Те казали: „Не, няма да ти го дадем; ако кажеш: „Всички глави отсечени освен моята“, всичките ни глави ще бъдат отсечени и само ти ще останеш с твоята.“ Въпреки това му го дали с условието само да го опита с някое дърво. Той направи това и мечът разсече ствола на едно дърво на две, сякаш беше сламка. Тогава той поискал да вземе и ботушите, но те казали: „Не, няма да ги дадем; ако ги беше обул и си пожелаеше да си на върха на хълма, ще останем тук долу без нищо.“ „О, не“, казал той, „няма да направя това.“ И така, те му дали и ботушите. И когато вече притежаваше всички тези неща, той не мислеше за нищо друго освен за жена си и детето си и си каза сякаш: „О, да бях само на Златната планина!“ И в същия миг изчезна от погледа на гигантите и така наследството им беше разделено. Когато бил близо до двореца си, чул радостни звуци, цигулки и флейти и хората му казали, че жена му празнува сватбата си с друг. Тогава той се разяри и каза: „Лъжлива жено, тя ме предаде и изостави, докато спях!“ И той облече наметалото си и невидим от всички влезе в двореца. Когато влезе в трапезарията, голяма маса беше отрупана с вкусна храна, а гостите ядяха, пиеха, смееха се и се шегуваха. Тя седеше на царски трон сред тях, облечена в разкошни дрехи и с корона на главата си. Той застана зад нея и никой не го видя. Когато тя си сложи парче месо в чиния, той го взе и го изяде, а когато тя си наля чаша вино, той я взе и я изпи. Тя винаги си поръчваше нещо, но никога не получаваше нищо, защото чиниите и чашите изчезваха веднага. Тогава, смутена и засрамена, тя стана, отиде в стаята си и плака, но той я последва там. Тя каза: „Дали дяволът има власт над мен, или моят избавител никога не е дошъл?“ Тогава той я удари по лицето и каза: „Твоят избавител никога ли не е дошъл?“ Той е този, който те държи във властта си, предател такъв. „Заслужих ли това от теб?“ Тогава той се показа, влезе в залата и извика: „Сватбата свърши, истинският крал се завърна.“ Кралете, принцовете и съветниците, които се бяха събрали там, му се подиграваха и му се подиграваха, но той не си направи труда да им отговори и каза: „Ще си тръгнете ли, или не?“ Тогава те се опитаха да го хванат и го притиснаха, но той извади меча си и каза: „Всички глави отсечени, освен моята“, и всички глави се търкулнаха по земята, и само той беше господар и отново крал на Златната планина.

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Котка и мишка