Бедното мелничарско момче и котката - Приказка на братя Грим

В една мелница живеел стар мелничар, който нямал нито жена, нито дете, и трима чираци му служили. Тъй като били с него от няколко години, един ден той им казал: „Стар съм и искам да поседя в ъгъла пред комина, да изляза и който ми донесе най-хубавия кон у дома, ще му дам мелницата, а в замяна той ще се грижи за мен до смъртта ми.“

Третото от момчетата обаче беше тежкият работник, когото другите смятаха за глупав; те му завидели за мелницата и след това той отказал да я вземе. Тогава тримата излезли заедно и когато стигнали в селото, двамата казали на глупавия Ханс: „Можеш да си останеш тук, защото докато си жив, никога няма да си вземеш кон.“

Ханс обаче тръгнал с тях и когато се стъмнило, стигнали до една пещера, в която легнали да спят. Двамата проницателни изчакали Ханс да заспи, после станали и си тръгнали, оставяйки го там, където бил. И си помислили, че са постъпили много умно, но със сигурност щело зле за тях. Когато слънцето изгряло и Ханс се събудил, той лежел в дълбока пещера. Огледал се наоколо и възкликнал: „О, небеса, къде съм?“

Тогава той станал, излязъл от пещерата, отишъл в гората и си помислил: „Ето ме съвсем сам и изоставен, как ще си намеря кон сега?“ Докато вървял така, замислен, срещнал малка котка с райета, която казала съвсем любезно: „Ханс, къде отиваш?“

„За съжаление, не можеш да ми помогнеш.“

— Знам какво желаеш — каза котката. — Искаш да имаш красив кон. Ела с мен и ми бъди верен слуга седем години, а после ще ти дам по-красив от всеки, който си виждал през целия си живот.

„Е, това е прекрасна котка!“, помисли си Ханс, „но аз съм решен да видя дали казва истината.“ Затова тя го взе със себе си в омагьосания си замък, където нямаше нищо друго освен котки, които бяха нейни слуги. Те скачаха пъргаво горе-долу и долу и бяха весели и щастливи. Вечерта, когато седнаха да вечерят, трима от тях трябваше да свирят музика. Единият свиреше на фагот, другият на цигулка, а третият доближи тромпета до устните си и наду бузите си колкото можеше повече. След като се нахраниха, масата беше изнесена и котката каза: „А сега, Ханс, ела да танцуваш с мен.“

„Не“, каза той, „няма да танцувам с котенце. Никога още не съм го правил.“

— Тогава го заведете в леглото — каза тя на котките. И така, една от тях му помогна да се качи в спалнята, едната му събу обувките, другата му събу чорапите и накрая едната духна свещта. На следващата сутрин те се върнаха и му помогнаха да стане от леглото, едната му обу чорапите, другата му завърза жартиерите, другата му донесе обувките, другата го изми и другата му избърса лицето с опашката си.

— Много е меко на допир! — каза Ханс. Той обаче трябваше да служи на котката и да цепи дърва всеки ден, а за целта имаше брадва, направена от сребро, трионът му беше направен от сребро, а чукът — от мед. Така че той цепеше добре дървата; стоеше си в къщата, хранеше се добре и пиеше, но никога не виждаше никого освен котката с райета и нейните слуги. Веднъж тя му каза: „Иди и окоси поляната ми и изсуши тревата“ и му даде сребърна коса и златен точилен камък, но го помоли да ги върне внимателно.

И така, Ханс излязъл навън, направил каквото му поискала и когато свършил работата, занесъл косата, точилото и сеното до къщата и попитал дали е време за наградата му. „Не“, казала котката, „първо трябва да направиш още нещо за мен. Има сребърно дърво от сребро, както и дървена брадва и всичко необходимо, за да ми построя малка къща.“

Тогава Ханс построил малката къща и казал, че вече е направил всичко, а все още няма кон. Въпреки това седемте години минали за него, сякаш бяха шест месеца. Котката го попитала дали би искал да види конете ѝ?

— Да — каза Ханс. После тя отвори вратата на малката къща и щом я отвори, там стояха дванадесет коня — такива ярки и лъскави коне, че сърцето му се зарадва при вида им. И сега тя му даде да яде и да пие и каза: — Върви си вкъщи, днес няма да ти дам коня си, но след три дни ще дойда и ще го доведа.

И така, Ханс тръгнал, а тя му показала пътя към мелницата. Тя обаче нито веднъж не му била дала ново палто и той бил принуден да носи старата си мръсна риза, която бил донесъл със себе си и която му била станала тясна през седемте години. Когато се прибрал у дома, другите двама чираци също били там и всеки от тях със сигурност бил довел кон, но единият бил сляп, а другият куц. Те попитали Ханс къде е конят му? „Ще ме последва след три дни.“

Тогава те се засмяха и казаха: „Наистина, глупави Ханс, откъде ще вземеш кон? Ще бъде хубав!“ Ханс влезе в салона, но мелничарят каза, че не трябва да сяда да яде на масата, защото беше толкова дрипав и окъсан, че всички ще се засрамят от него, ако някой влезе. Затова му дадоха малко храна навън, а през нощта, когато заспиваха, другите двамата не му позволиха да използва легло и накрая той беше принуден да се промъкне в гъсарницата и да легне на парче слама.

На сутринта трите дни бяха минали и пристигнала карета с шест коня, които блестяха толкова ярко, че беше истинско удоволствие да ги видиш! — а един слуга докарал и седми, който бил за бедното мелничарско момче. И от каретата слезе великолепна принцеса и влезе в мелницата, а тази принцеса беше малката рижа котка, на която бедният Ханс беше служил седем години. Тя попитала мелничаря къде е мелничарското момче и тежък работник?

Тогава мелничарят казал: „Не можем да го държим тук, в мелницата, защото е толкова дрипав; лежи в гъсарницата.“ Тогава царската дъщеря казала да го доведат веднага. И така, те го извели навън и той трябвало да държи малката си риза, за да се покрие. Слугите разопаковали разкошни дрехи, измили го и го облекли, и когато това било направено, никой цар не би могъл да изглежда по-красив.

Тогава девойката поискала да види конете, които другите чираци били довели със себе си вкъщи, и единият от тях бил сляп, а другият куц. Затова заповядала на слугата да доведе седмия кон и когато мелничарят го видял, казал, че такъв кон никога не е бил в двора му. „А това е за третия мелничар“, казала тя.

— Тогава той трябва да вземе мелницата — казал мелничарят, но царската дъщеря казала, че конят е там и че той трябва да запази и мелницата си, и взела верния си Ханс, качила го в каретата и потеглила с него. Първо отишли ​​до малката къща, която той бил построил със сребърните инструменти, и той видял, че е голям замък и всичко вътре е направено от сребро и злато; след това тя се омъжила за него и той станал богат, толкова богат, че имал достатъчно за целия си живот. След това никой да не казва, че някой, който е глупав, никога не може да стане важен човек.

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Прочетете 5-минутна приказка

Котка и мишка

Учете езици. Щракнете два пъти върху дума.Учете езици в контекст с Childstories.org и Deepl.com.

Информация за научен анализ