Румпелщилцхен - Приказка на братя Грим

Живял някога един беден мелничар. Той имал красива дъщеря, с която много се гордеел. Веднъж, когато край мелницата минавал царят, стопанинът го спрял и му казал:

— Моята дъщеря е много сръчна — от слама може да изпреде златна прежда.

— Това ми харесва — отговорил царят. — Ако дъщеря ти наистина е толкова сръчна, още утре да я доведеш в двореца!

Така и станало. Девойката отишла в двореца и царят я завел в една стая, пълна със слама. Дал й мотовилка, чекрък и вретено и й казал:

— Започвай да работиш и ако до утре сутринта не изпредеш сламата, ще умреш.

Изображение: Kurt Rübner (1875 – 1965)

Девойката останала сама и започнала да мисли как да изпреде сламата на златна прежда, но нищо не измислила. Уплашила се и се разплакала. Внезапно вратата се отворила, в стаята влязло малко човече и попитало:

— Защо плачеш така безутешно?

Изображение: Rumpelstilzchen

— Защото трябва да изпреда тази слама на златна прежда — отговорила девойката, — но не зная как.

Човечето казало:

— Какво ще ми дадеш, ако аз я изпреда?

— Ще ти дам гердана си — отговорила девойката.

Човечето взело гердана и започнало да преде. До сутринта изпрело всичката слама на хубава златна прежда.

Когато слънцето изгряло, царят дошъл при девойката. Видял златната прежда и много се зарадвал. Ала още по-голяма алчност изпълнила сърцето му.

Изображение: Kurt Rübner (1875 – 1965)

Завел дъщерята на мелничаря в друга, много по-голяма стая, също пълна със слама, и й казал, че ако й е мил животът, ще трябва да изпреде и нея за една нощ.

Седнала девойката и започнала да мисли, но нищо не измислила. Толкова се отчаяла, че се разплакала горчиво.

Тогава вратата се отворила и влязло мъничкото човече.

— Какво ще ми дадеш, ако изпреда сламата? — попитало то.

— Ще ти дам този пръстен — отговорила девойката.

Човечето взело пръстена и започнало да преде. До сутринта изпрело всичката слама на лъскава златна прежда.

Като видял толкова много злато, царят завел дъщерята на мелничаря в трета, още по-голяма стая, пълна догоре със слама.

— Ще изпредеш още тази нощ всичката слама. Ако успееш, ще станеш моя жена.

„Макар че е дъщеря на мелничар, по-богата жена от нея няма да намеря“ — помислил си той.

Девойката останала сама в стаята.

Изображение: Rumpelstilzchen

Човечето веднага се появило и казало:

— Какво ще ми дадеш, ако и този път изпреда сламата на златна прежда?

— Нямам вече нищо — отговорила девойката.

— Обещай ми тогава, като станеш царица, да ми дадеш първата си рожба.

„Кой знае дотогава какво ще стане“ — помислила си девойката и обещала на човечето да му даде първата си рожба. А то изпрело сламата на златна прежда.

На другата сутрин царят дошъл и видял, че желанието му е изпълнено. Оженил се за дъщерята на мелничаря и тя станала царица. След една година родила прекрасно дете, но вече била забравила за малкото човече.

Веднъж то неочаквано влязло в стаята й и казало:

— Дай ми рожбата си!

— Царицата се изплашила и предложила на човечето всичките съкровища в царството, само и само да не й взима детето. Ала човечето казало:

— Не, предпочитам нещо живо пред всички съкровища на света.

Тогава царицата започнала да плаче тъй жално, че човечето я съжалило и казало:

— Ще ти дам три дни срок. Ако дотогава узнаеш името ми, детето ще остане при теб.

Изображение: Kurt Rübner (1875 – 1965)

Цяла нощ царицата си припомняла всички имена, които била чувала. Изпратила един от слугите си из страната, за да разпита за всички възможни имена.

Изображение: Rumpelstilzchen

На другия ден човечето дошло и тя започнала да изрежда: Каспар, Мелхиор, Балзер… Изредила всички имена, които знаела, но след всяко име човечето отговаряло:

— Това не е моето име.

На втория ден царицата разпоредила да разпитат за имената на всички хора в околността. Отново изредила на човечето най-чудновати имена, ала то всеки път отговаряло:

— Това не е моето име.

Изображение: Kurt Rübner (1875 – 1965)

На третия ден слугата се върнал и казал:

— Не успях да чуя нито едно ново име, но когато преминах през една висока планина, видях къщурка; пред нея гореше огън, а около огъня подскачаше някакво много смешно човече и викаше:

— Тук сред глухата гора

билките си ще сваря,

ето че настана време

царското дете да взема.

Изображение: Rumpelstilzchen

Аз на тоя свят едничък

Румпелщилцхен се наричам.

Царицата се зарадвала, а миг след това пристигнало малкото човече.

— Е, царице, знаеш ли моето име? — попитало то.

Тя не отговорила веднага.

— Не се ли казваш Кунц?

— Не.

— Тогава името ти е Хайнц.

— Не.

— Значи се казваш Румпелщилцхен!

— Злият дух ти е казал!

Изображение: Kurt Rübner (1875 – 1965)

Злият дух ти е казал! — закрещяло човечето и от гняв тъй силно тропнало с крак, че пробило дупка в земята и пропаднало в нея.

Изображение: Rumpelstilzchen

TelegramWhatsapp

ВКонтакте

Учете езици. Щракнете два пъти върху дума.Учете езици в контекст с Childstories.org и Deepl.com.

Информация за научен анализ