Гномът -

Имало едно време един богат цар, който имал три дъщери, които всеки ден ходели да се разхождат в градината на двореца. Царят бил голям любител на всякакви красиви дървета, но имало едно, към което изпитвал такава привързаност, че ако някой откъснал ябълка от него, му пожелавал да се качи на сто фатома под земята. И когато дошло време за жътва, ябълките на това дърво били всички червени като кръв. Трите дъщери ходели всеки ден под дървото и гледали дали вятърът не е съборил някоя ябълка, но никога не намерили такава, а дървото било толкова отрупано с тях, че почти се чупело, а клоните висяли до земята. Тогава най-малкото дете на царя много си пожелало ябълка и казала на сестрите си: „Баща ни ни обича твърде много, за да ни желае да сме под земята. Вярвам, че би направил това само с хора, които са непознати.“ И докато тя говорела, детето откъснало доста голяма ябълка и се затичало към сестрите си, казвайки: „Просто опитайте, мили мои малки сестри, защото никога в живота си не съм опитвала нещо толкова вкусно.“ Тогава и другите две сестри изяли от ябълката, след което и трите потънали дълбоко в земята, откъдето не чули пеене на петел.

Когато настъпи пладне, кралят поиска да ги повика на вечеря, но те не се намериха никъде. Той ги търсеше навсякъде в двореца и градината, но не можа да ги намери. Тогава той се разтревожи много и разгласи на цялата страна, че който доведе дъщерите му обратно, ще вземе една от тях за жена. Тогава толкова много млади мъже тръгнаха из страната да ги търсят, че нямаше как да ги преброят, защото всеки обичаше трите деца, защото бяха толкова мили с всички и толкова красиви в лицето. Трима млади ловци също излязоха и след като пътуваха осем дни, пристигнаха в голям замък, в който имаше красиви покои, а в една стая беше сложена маса, на която бяха поставени изящни ястия, които бяха все още толкова топли, че димяха, но в целия замък не се виждаше или чуваше човешко същество. Те чакали там половин ден, а храната все още била топла и димяща, и накрая били толкова гладни, че седнали и яли, и се споразумели помежду си да останат и да живеят в този замък, а един от тях, който бъде избран чрез хвърляне на жребий, да остане в къщата, а другите две да потърсят царските дъщери. Хвърлили жребий и жребият паднал върху най-голямата; така че на следващия ден двете по-малки отишли ​​да търсят, а най-голямата трябвало да си остане вкъщи. По обяд дошло едно малко, дребно човече и поискало парче хляб, тогава ловецът взел хляба, който бил намерил там, отрязал едно кръгче от хляба и се канел да му го даде, но докато го давал на човечето, то го изпуснало и помолило ловеца да бъде така добър да му върне парчето. Ловецът се канел да го направи и се навел, при което човечето взело тояга, сграбчило го за косата и го набило яко. На следващия ден вторият останал вкъщи и не се справил по-добре. Когато другите двама се върнали вечерта, най-големият попитал: „Е, как сте?“

— О, много лошо — каза той и тогава те оплакаха заедно нещастието си, но не казаха нищо за това на най-малкия, защото изобщо не го харесваха и винаги го наричаха Глупавия Ханс, защото не беше точно от гората. На третия ден най-малкият останал вкъщи и отново малкото човече дойде и го помолило за парче хляб. Когато младежът му го подаде, елфът го пусна както преди и го помоли да бъде така добър да му даде отново парчето. Тогава Ханс казал на малкото човече: „Какво?!“ Не можеш ли сам да вземеш това парче? „Ако не полагаш толкова усилия за ежедневния си хляб, не заслужаваш да го имаш.“ Тогава човечето много се разгневи и каза, че трябва да го направи, но ловецът не пожела, а взе моето скъпо човече и го наби яко. Тогава човекът изкрещя ужасно и извика: „Спри, спри и ме пусни да си вървя, и ще ти кажа къде са царските дъщери.“ Когато Ханс чу това, той спря да го бие, а човекът му каза, че е земен човек и че има повече от хиляда като него, и че ако отиде с него, ще му покаже къде са царските дъщери. След това му показа дълбок кладенец, но в него нямаше вода. И елфът каза, че знае добре, че спътниците, които Ханс е имал с него, нямат намерение да се отнасят почтено с него, затова, ако иска да освободи децата на краля, трябва да го направи сам. Другите двама братя също биха се радвали много да си върнат царските дъщери, но не искаха да си създават проблеми или опасности. Затова Ханс трябвало да вземе голяма кошница, да седне в нея с закачалката и звънчето си и да бъде спуснат долу. Долу имаше три стаи и във всяка от тях имаше принцеса с многоглав дракон, чиито глави тя трябваше да среше и подстриже, но той трябваше да ги отреже. И след като каза всичко това, елфът изчезна. Когато се свечерило, двамата братя дошли и го попитали как е, а той отговорил: „Досега доста добре“ и че не е видял никого, освен по обяд, когато дошло малко човече, което го помолило за парче хляб, че му дал малко, но човечето го изпуснало и го помолило да го вдигне; но тъй като не решило да го направи, елфът започнал да се ядосва и че направил това, което не трябвало, и набил елфа, след което му казал къде са кралските дъщери. Тогава двамата се ядосаха толкова много на това, че позеленяха и пожълтяха. На следващата сутрин те отишли ​​заедно до кладенеца и хвърлили жребий кой пръв ще седне в кошницата, и отново жребият паднал върху най-големия и той трябвало да седне в нея и да вземе камбаната със себе си. Тогава той каза: „Ако позвъня, трябва незабавно да ме изтеглите отново.“ След като слезе за кратко разстояние, той позвъни и те веднага го изтеглиха отново. Тогава вторият седна в кошницата, но направи същото като първия, а после дойде ред на най-малкия, но той се остави да бъде спуснат чак до дъното. Когато излезе от кошницата, той взе закачалката си, отиде и застана пред първата врата, ослуша се и чу как драконът хърка доста силно. Той бавно отвори вратата и видя една от принцесите да седи там, с девет драконови глави, лежащи на скута ѝ, и да ги сресва. След това той взе закачалката си и ги засече, и деветте паднаха. Принцесата скочи, обви ръце около врата му, прегърна го и го целуна многократно, взе корсета си, който беше направен от червено злато, и го окачи на врата му. След това отишъл при втората принцеса, която имала дракон с пет глави за сресване, и я предал, а при най-малката, която имала дракон с четири глави, отишъл също. И всички се зарадваха, прегърнаха го и го целуваха без да спират. След това той звънна много силно, така че тези горе го чуха, и сложи принцесите една след друга в кошницата и ги изтегли всички, но когато дойде неговият ред, си спомни думите на елфа, който му беше казал, че другарите му нямат добри намерения към него. И така, той взел един голям камък, който лежеше там, и го сложил в кошницата. Когато бил около половината път, лъжливите му братя отгоре прерязали въжето, така че кошницата с камъка паднала на земята. Те си помислили, че той е мъртъв, и избягали с трите принцеси, като ги накарали да обещаят да кажат на баща си, че те са ги освободили, и след това отишли ​​при краля и всеки поискал принцеса за жена.

Междувременно най-младият ловец се скитал из трите стаи в големи беди, напълно очаквайки да свърши дните си там, когато видял флейта, окачена на стената; тогава казал: „Защо висиш там, никой не може да се весели тук?“ Той погледнал също главите на драконите и казал: „И ти не можеш да ми помогнеш сега.“ Той ходел напред-назад толкова дълго време, че направил повърхността на земята съвсем гладка. Но най-накрая му дошли други мисли и той взел флейтата от стената, изсвирил няколко ноти на нея и изведнъж се появили няколко елфа и с всяка нота, която изсвирил, идвала още една. След това той свирил, докато стаята се напълнила изцяло. Всички го попитали какво желае, затова той казал, че иска да се върне над земята на дневна светлина, при което те го хванали за всеки косъм, който израснал на главата му, и така полетели с него обратно на земята. Когато се издигнал над земята, той веднага отишъл в царския дворец, точно когато щяла да се празнува сватбата на една принцеса, и отишъл в стаята, където били царят и трите му дъщери. Когато принцесите го видели, те припаднали. Тогава царят се разгневил и заповядал веднага да го хвърлят в затвора, защото си помислил, че е навредил на децата. Когато принцесите дошли на себе си обаче, те помолили царя да го освободи. Царят попитал защо, а те казали, че не им е позволено да разказват това, но баща им казал, че трябва да го разкажат на печката. И той излязъл, подслушал на вратата и чул всичко. След това заповядал да обесят двамата братя на бесилката, а на третия дал най-малката си дъщеря и тогава обул чифт стъклени обувки и ги ударил в камък, а те казали: „Звън!“ и се счупили.

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Котка и мишка