Ханс се оженил -

Имало едно време един млад селянин на име Ханс, чийто чичо искал да му намери богата жена. Затова той настанил Ханс зад печката и я накарал да се нагрее много. После донесъл тенджера с мляко и много бял хляб, дал му в ръка един лъскав, новоизпечен фартинг и казал: „Ханс, дръж здраво този фартинг, натроши белия хляб в млякото и стой където си, и не мърдай от това място, докато не се върна.“ „Да“, казал Ханс, „ще направя всичко това.“ Тогава ухажорът облякъл чифт стари, закърпени панталони, отишъл при дъщерята на богат селянин в съседното село и казал: „Няма ли да се ожениш за племенника ми Ханс? Ще си намериш честен и разумен мъж, който ще ти подхожда?“ Алчният баща попитал: „Как е с парите му? Има ли хляб за раздробяване?“ — Скъпи приятелю — отвърнал ухажорът, — младият ми племенник има удобно легло, доста пари в ръка и много хляб за чупене, освен това има толкова кръпки, колкото и аз — (и докато говореше, той плесна кръпките по панталоните си, но в този район малките парцели земя също се наричаха кръпки.) — Ако си направиш труда да се прибереш с мен, веднага ще видиш, че всичко е така, както ти казах. — Тогава скъперникът не искал да пропусне тази добра възможност и казал: — Ако е така, нямам какво повече да кажа против брака.

И така, сватбата била отпразнувана в определения ден и когато младата съпруга излязла навън да види имота на младоженеца, Ханс свалил неделното си палто, облякъл закърпената си дреха и казал: „Може да си разваля хубавото палто.“ След това двамата излезли навън и където и да се виждала гранична линия или ниви и ливади били разделени една от друга, Ханс сочел с пръст и после залепвал голямо или малко парче върху дрехата си и казвал: „Това парче е мое, и то също, скъпа моя, само го виж“, като с това искал жена му да не се взира в широката земя, а да погледне дрехата му, която била негова.

„Наистина ли беше на сватбата?“ „Да, наистина бях там и то с пълно облекло. Главата ми беше от сняг; после слънцето изгря и той се стопи. Палтото ми беше от паяжини и трябваше да мина покрай тръни, които го откъснаха от мен, обувките ми бяха от стъкло и се блъснах в един камък и те казаха: „Звън“ и се счупиха на две.“

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Котка и мишка