Пратеници на смъртта -

В древни времена един великан пътувал по голям път, когато изведнъж пред него изскочил непознат мъж и казал: „Спри, нито крачка повече!“

— Какво! — извика великанът. — Едно същество, което мога да смачкам между пръстите си, иска да ми препречи пътя? Кой си ти, че смееш да говориш толкова дръзко?

— Аз съм Смъртта — отвърна другият. — Никой не ми се съпротивлява и ти също трябва да се подчиняваш на заповедите ми. Но гигантът отказа и започна да се бори със Смъртта. Битката беше дълга и ожесточена, най-накрая гигантът надделя и удари Смъртта с юмрук, така че той падна от камък. Гигантът си тръгна, а Смъртта лежеше там победена и толкова слаба, че не можеше да стане отново.

„Какво ще стане сега — каза той, — ако остана да лежа тук в ъгъла? Никой няма да умре сега по света и той ще се напълни с хора толкова много, че няма да имат място да застанат един до друг.“

Междувременно по пътя вървял млад мъж, силен и здрав, който пеел песен и се оглеждал наоколо. Когато видял полуприпадналия, той се приближил до него състрадателно, вдигнал го, налял му ободряваща напитка от бутилката си и изчакал да се свести. — Знаеш ли — казал непознатият, докато ставал, — кой съм аз и кой е този, на когото помогна да се изправи?

— Не — отвърна младежът — не те познавам.

— Аз съм Смъртта — каза той. — Не щадя никого и не мога да направя изключение с теб, но за да видиш, че съм ти благодарен, ти обещавам, че няма да те нападна неочаквано, а ще изпратя пратениците си при теб, преди да дойда и да те взема.

— Е, добре — каза младежът, — спечелено е, че ще узная, когато дойдеш, и поне ще бъда в безопасност от теб толкова дълго.

След това той продължил пътя си, бил безгрижен, веселил се и живял безгрижно. Но младостта и здравето не траяли дълго, скоро дошли болести и скърби, които го измъчвали денем и отнемали покоя му нощем. „Няма да умра“, казал си той, „защото смъртта ще изпрати своите пратеници преди това, но наистина ми се иска тези нещастни дни на болест да свършат.“

Щом се почувствал добре, той отново започнал да живее весело. Тогава един ден някой го потупал по рамото. Той се обърнал и Смъртта застанала зад него и казала: „Следвай ме, часът на твоя замисъл от този свят е дошъл.“

— Какво — отвърнал човекът, — ще нарушиш ли думата си? Не ми ли обеща, че ще изпратиш пратениците си при мен, преди да дойдеш сам? Не съм видял никого!

— Тишина! — отвърна Смъртта. — Не изпращах ли ти един пратеник след друг? Не дойде ли треска и не те ли порази, и не те ли разтърси, и не те ли повали? Не замая ли ти главата световъртеж? Не те ли разтърси подаграта във всичките ти крайници? Не пееха ли ушите ти? Не те ли захапа зъбобол в бузите? Не беше ли тъмно пред очите ти? И освен всичко това, не ти ли напомняше за мен всяка нощ моят брат Сънят? Не лежеше ли през нощта, сякаш вече си мъртъв?

Мъжът не можа да отговори; той се предаде на съдбата си и си тръгна със Смъртта.

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Котка и мишка