Продължителността на живота -

Когато Бог създал света и се канел да определи продължителността на живота на всяко създание, магарето дошло и попитало: „Господи, докога ще живея?“

„Тридесет години“, отговори Бог, „доволно ли те е това?“

— Ах, Господи — отвърна магарето — това е дълго време. Помисли за мъчителното ми съществуване! Да нося тежки товари от сутрин до вечер, да влача чували със зърно до мелницата, за да могат другите да ядат хляб, да бъдат ободрявани и освежавани само с удари и ритници. Освободи ме от част от това дълго време.

Тогава Бог се смили над него и го освободи от осемнадесет години. Магарето си тръгна утешено и се появи кучето. „Колко дълго искаш да живееш?“, каза му Бог. „Тридесет години са твърде много за магарето, но ти ще се задоволиш и с това.“

— Господи — отвърна кучето — това ли е твоята воля? Помисли как ще трябва да тичам, краката ми няма да издържат толкова дълго, а щом веднъж загубя гласа си за лаене и зъбите си за хапане, какво ще ми остане, освен да тичам от един ъгъл до друг и да ръмжа?

Бог видя, че е прав, и го освободи от дванадесет години живот. Тогава се появи маймуната. „Със сигурност ще живееш тридесет години доброволно?“, каза ѝ Господ. „Няма нужда да работиш като магарето и кучето и винаги ще се наслаждаваш.“

„Ах! Господи“, отговори той, „може да изглежда така, но е съвсем различно. Когато вали каша, нямам лъжица. Винаги трябва да правя весели шеги и да правя гримаси, които карат хората да се смеят, а ако ми дадат ябълка и аз я захапя, тя е кисела! Колко често тъгата се крие зад веселието! Няма да мога да издържа тридесет години.“ Бог беше милостив и ми отне десет.

Най-накрая се появи човек, радостен, здрав и енергичен, и умоляваше Бог да му определи времето. „Тридесет години ще живееш“, каза Господ. „Достатъчно ли ти е това?“

„Колко кратко време!“, извика човекът, „когато съм построил къщата си и огънят ми гори в собственото ми огнище; когато съм засадил дървета, които цъфтят и дават плод, и просто възнамерявам да се наслаждавам на живота си, ще умра! Господи, удължи ми времето.“

„Ще добавя към това осемнадесетте години на магарето“, каза Бог. „Това не е достатъчно“, отговори мъжът.

„Ще имаш и дванадесетте години на кучето.“ „Все още е твърде малко!“ „Добре тогава“, каза Бог, „ще ти дам и десетте години на маймуната, но повече няма да имаш.“ Човекът си тръгнал, но не останал доволен.

И така, човек живее седемдесет години. Първите тридесет са човешките му години, които скоро отминават; след това той е здрав, весел, работи с удоволствие и се радва на живота си. Следват осемнадесетте години на магарето, когато върху него се стоварва едно бреме след друго, то трябва да носи зърното, което храни другите, а ударите и ритниците са наградата за верните му услуги. Следват дванадесетте години на кучето, когато то лежи в ъгъла, ръмжи и вече няма зъби, с които да хапе, а когато това време свърши, навършват се десетте години на маймуната. Тогава човекът е слабоумен и глупав, прави глупости и става подигравка на децата.

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Котка и мишка