Трите езика -

Някога в Швейцария живял един възрастен граф, който имал единствен син, но той бил глупав и не можел да научи нищо. Тогава бащата казал: „Слушай, сине мой, нищо не мога да ти внуша, нека опитам както искам. Трябва да си тръгнеш оттук, ще те дам на грижите на един прочут господар, който ще види какво може да направи с теб.“ Младежът бил изпратен в чужд град и останал цяла година при господаря. След това време той се върнал у дома и баща му попитал: „Сега, сине мой, какво си научил?“ „Татко, научих какво казват кучетата, когато лаят.“ „Господи, смили се над нас!“, извикал бащата, „това ли е всичко, което си научил? Ще те изпратя в друг град, при друг господар.“ Младежът бил отведен там и също останал една година при този господар.

Когато се върнал, бащата отново попитал: „Сине мой, какво си научил?“ Той отговорил: „Татко, научих какво казват птиците.“ Тогава бащата се разяри и казал: „О, ти заблуден човече, прекарал си ценното време и не си научил нищо; не те ли е срам да се явиш пред очите ми? Ще те изпратя при трети учител, но ако и този път не научиш нищо, вече няма да бъда твой баща.“ Младежът останал цяла година и с третия учител, а когато се върнал у дома и баща му го попитал: „Сине мой, какво си научил?“, той отговорил: „Скъпи татко, тази година научих какво крякат жабите.“ Тогава бащата се разгневил най-яростно, скочил, повикал хората си и казал: „Този ​​човек вече не е мой син, го прогонвам и ви заповядвам да го заведете в гората и да го убиете.“ Те го изведоха, но когато трябваше да го убият, от съжаление не можаха да го направят и го пуснаха, а отрязаха очите и езика на един елен, за да ги занесат на стареца като знак на уважение.

Младежът продължил да се скита и след известно време стигнал до една крепост, където помолил за нощувка. „Да“, казал господарят на замъка, „ако искаш да пренощуваш там долу в старата кула, иди там; но те предупреждавам, че това е с опасност за живота ти, защото е пълно с диви кучета, които лаят и вият безспирно, и в определени часове трябва да им се даде човек, когото те веднага поглъщат.“

Цялата област била обзета от скръб и ужас заради тях, но никой не можел да направи нищо, за да спре това. Младежът обаче не се страхувал и казал: „Просто ме оставете да сляза при лаещите кучета и ми дайте нещо, което мога да им хвърля; те няма да ми направят нищо лошо.“ Както самият той искал, те му дали храна за дивите животни и го завели долу в кулата. Когато влязъл вътре, кучетата не лаели по него, а махали опашки съвсем приятелски около него, яли каквото им слагал, и не му повредили нито косъм от главата. На следващата сутрин, за учудване на всички, той излязъл отново жив и невредим и казал на господаря на замъка: „Кучетата ми разкриха на собствения си език защо живеят там и носят зло на земята. Те са омагьосани и са длъжни да пазят голямо съкровище, което е долу в кулата, и не могат да си починат, докато не бъде отнето, а аз също научих от разговора им как се прави това.“ Тогава всички, които чуха това, се зарадваха и господарят на замъка каза, че ще го осинови за син, ако го направи успешно. Той слезе отново долу и тъй като знаеше какво трябва да направи, направи го старателно и донесе със себе си сандък, пълен със злато. Оттогава нататък воят на дивите кучета не се чуваше вече; те бяха изчезнали и страната беше освободена от бедата.

След известно време той си взе на ум, че ще пътува до Рим. По пътя минал покрай блато, в което седели и крякали няколко жаби. Той ги слушал и когато разбрал какво говорят, се замислил и натъжил. Накрая пристигнал в Рим, където папата току-що бил починал и имало големи трудности кой да бъде назначен за негов наследник.

Най-накрая се съгласиха, че за папа трябва да бъде избран човекът, който да бъде отличин с някакъв божествен и чудотворен знак. И точно когато това беше решено, младият граф влезе в църквата и изведнъж два снежнобели гълъба долетяха на раменете му и останаха да седят там. Духовниците разпознаха в тях знака свише и го попитаха на място дали иска да стане папа. Той се колебаеше и не знаеше дали е достоен за това, но гълъбите го посъветваха да го направи и най-накрая той каза „да“. След това беше помазан и осветен и така се изпълни това, което беше чул от жабите по пътя си, което толкова го беше развълнувало, че ще бъде Негово Светейшество Папата. След това трябваше да изпее литургия и не знаеше нито дума от нея, но двата гълъба непрекъснато седяха на раменете му и му казваха всичко на ухото.

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Котка и мишка