Старият Ринкранк -

Имало едно време един цар, който имал дъщеря. Той заповядал да направят стъклена планина и казал, че който може да премине от другата страна на нея, без да падне, ще вземе дъщеря му за жена. Тогава един цар обичал царската дъщеря и попитал царя дали може да я вземе. „Да“, казал царят, „ако можеш да преминеш планината, без да паднеш, ще я вземеш.“

И принцесата казала, че ще го мине с него и ще го държи, ако падне. И така, те тръгнали заедно да го минат, и когато били на половината път, принцесата се подхлъзнала и паднала, а стъклената планина се отворила и я затворила вътре в нея, а годеникът ѝ не можел да види къде е отишла, защото планината веднага се затворила. Тогава той плакал и много ридал, а и кралят бил нещастен и наредил планината да се разруши, където се била изгубила, и си помислил, че ще може да я измъкне отново, но не могли да намерят мястото, където била паднала. Междувременно кралската дъщеря паднала доста дълбоко в земята в голяма пещера. Един старец с много дълга сива брада дошъл да я посрещне и ѝ казал, че ако му бъде слугиня и прави всичко, което ѝ каже, може да оцелее, а ако не, той ще я убие.

И така, тя направи всичко, което ѝ заповяда. Сутрин той вадел стълбата си от джоба си, опрял я на планината и се изкачвал с нейна помощ до върха, а после дърпал стълбата след себе си. Принцесата трябвало да му сготви вечерята, да му оправи леглото и да върши цялата му работа, а когато се прибирал, винаги носел със себе си купчина злато и сребро. Когато тя живяла с него много години и остаряла доста, той я нарекъл Майка Мансрот, а тя трябвало да го нарича Старият Ринкранк. Веднъж, когато той бил навън и тя оправила леглото му и измила чиниите му, тя затворила плътно вратите и прозорците и останало едно малко прозорче, през което прониквала светлина, и го оставила отворено. Когато Старият Ринкранк се прибрал, той почукал на вратата му и извикал: „Майко Мансрот, отвори ми вратата.“ „Не“, казала тя, „Стари Ринкранк, няма да ти отворя вратата.“

Тогава той каза:

„Ето ме, бедният Ринкранк,“ На моите седемнадесет дълги крака, На моя уморен, изтощен крак, Измий ми чиниите, майко Мансрот.

— Вече измих чиниите ти — каза тя.

После пак каза:

„Ето ме, бедният Ринкранк,“ На моите седемнадесет дълги крака, На изтощения ми крак, Оправи ми леглото, майко Мансрот. „Вече ти оправих леглото“, каза тя. После той отново каза: „Ето ме, бедният Ринкранк,“ На моите седемнадесет дълги крака, На моя уморен, изтощен крак, Отвори вратата, майко Мансрот.

Тогава той обиколи къщата си и видя, че малкото прозорче е отворено, и си помисли: „Ще надникна вътре и ще видя какво прави и защо не иска да ми отвори вратата.“ Опита се да надникне, но не можа да си промуши главата заради дългата си брада. Затова първо пъхна брадата си през отворения прозорец, но точно когато я беше промушил, майка Мансрот дойде и дръпна прозореца надолу с въже, което беше вързала за него, и брадата му беше здраво закопчана в него.

Тогава той започна да плаче жално, защото много го болеше, и да я моли да го пусне отново. Но тя не каза нищо, докато не ѝ даде стълбата, с която се изкачи на планината. Тогава, независимо дали искаше или не, той трябваше да ѝ каже къде е стълбата. И тя закрепи много дълга панделка на прозореца, след което опъна стълбата и се изкачи на планината, и когато беше на върха ѝ, отвори прозореца. Тя отиде при баща си и му разказа всичко, което ѝ се беше случило.

Кралят се зарадвал много, а годеникът ѝ бил все още там. Те отишли ​​и разкопали планината и намерили вътре Стария Ринкранк с цялото му злато и сребро. Тогава кралят заповядал да убият Стария Ринкранк и взел цялото му злато и сребро. Принцесата се омъжила за годеника си и заживела щастливо в голямо великолепие и радост.

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Котка и мишка