Тримата братя -

Имало едно време един човек, който имал трима сина и нищо друго на света освен къщата, в която живеел. Сега всеки от синовете искал да има къщата след смъртта на баща си; но бащата ги обичал всички еднакво и не знаел какво да прави; не искал да продава къщата, защото е принадлежала на предците му, иначе можел да раздели парите помежду им. Накрая му хрумнал план и казал на синовете си: „Идете по света и опитайте всеки от вас да научи занаят, и когато всички се върнете, този, който направи най-добрия шедьовър, ще получи къщата.“

Синовете били много доволни от това и най-големият решил да стане ковач, вторият – бръснар, а третият – майстор на фехтовка. Те определили час, в който всички трябвало да се приберат у дома, и след това всеки тръгнал по пътя си.

Случи се всички да намерят умели майстори, които ги научиха добре на занаятите им. Ковачът трябваше да подковава конете на краля и си помисли: „Къщата е моя, без съмнение.“ Бръснарят бръснеше само знатни хора и той също вече смяташе къщата за своя. Майсторът на фехтовката получи много удари, но само си захапа устни и не позволи на нищо да го тревожи; „защото“, каза си той, „ако се страхуваш от удар, никога няма да спечелиш къщата.“

Когато определеното време изтекло, тримата братя се върнали у дома при баща си; но не знаели как да намерят най-добрия случай да покажат уменията си, затова седнали и се посъветвали. Докато седели така, изведнъж един заек претичал през полето. „А, ха, точно навреме!“, казал бръснарят. Той взел легена и сапуна си и се насапуни, докато заекът не се появил; след това насапунисал и обръснал мустаците на заека, докато тичал с пълна сила, и дори не порязал кожата му, нито наранил косъм по тялото му. „Браво!“, казал старецът, „братята ви ще трябва да се постараят много, иначе къщата ще бъде ваша.“

Скоро след това се появи благородник в каретата си, препускайки с пълна скорост. „Сега ще видиш какво мога да направя, татко“, каза ковачът; и той хукна след каретата, свали и четирите подкови от копитата на един от конете, докато той препускаше, и му обу четири нови подкови, без да го спира. „Ти си добър човек и си толкова умен, колкото брат ти“, каза баща му; „Не знам на кого да дам къщата.“

Тогава третият син казал: „Татко, дай и аз моя ред, ако обичаш“; и тъй като започнало да вали, той извадил меча си и го размахал напред-назад над главата си толкова бързо, че нито капка не паднала върху него. Валял все по-силно и по-силно, докато накрая дъждът се поизлял на порой; но той само размахвал меча си все по-бързо и по-бързо и останал сух, сякаш седел в къща. Когато баща му видял това, той се изумил и казал: „Това е шедьовърът, къщата е твоя!“

Братята му били доволни от това, както било предварително уговорено; и тъй като много се обичали, и тримата останали заедно в къщата, занимавали се със занаятите си и тъй като ги били научили толкова добре и били толкова умни, печелили много пари. Така живели щастливо заедно, докато остарели; и накрая, когато единият от тях се разболял и починал, другите двама скърбели толкова силно за това, че и те се разболяли и скоро след това починали. И тъй като били толкова умни и се обичали толкова много, всички били положени в един и същ гроб.

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Котка и мишка