Старата жена в гората - Приказка на братя Грим

Веднъж една бедна слугиня пътувала със семейството си, при което работела, през голяма гора и когато били насред нея, от гъсталака излезли разбойници и избили всички, които намерили. Всички загинали заедно, освен момичето, което изскочило от каретата от страх и се скрило зад едно дърво. Когато разбойниците си тръгнали с плячката, тя излязла и видяла голямото бедствие. Тогава тя започнала да плаче горчиво и казала: „Какво може да направи сега едно бедно момиче като мен? Не знам как да изляза от гората, в нея не живее човешко същество, така че със сигурност ще умра от глад.“

Тя се разхождала и търсела път, но не могла да намери. Когато се свечерила, седнала под едно дърво, предала се на Божията закрила и решила да седи там, да чака и да не си тръгва, каквото и да се случи. След като обаче поседяла там известно време, бял гълъб долетял към нея с малко златно ключе в устата си. Той сложил малкото ключе в ръката ѝ и казал: „Виждаш ли онова голямо дърво? В него има малка ключалка, която се отваря с малкото ключе и там ще намериш достатъчно храна и няма да страдаш повече от глад.“

После отишла до дървото, отворила го и намерила мляко в малка купичка и бял хляб, за да се нахрани до насита. Когато се нахранила, казала: „Вече е време кокошките у дома да кацат. Толкова съм уморена, че и аз бих могла да си легна.“

Тогава гълъбът отново долетя при нея, донесе друго златно ключе в човката си и каза: „Отвори онова дърво там и ще намериш легло.“

И така, тя го отвори и намери красиво бяло легло, помоли се на Бог да я пази през нощта, легна и заспа. На сутринта гълъбът долетя за трети път, донесе отново малко ключе и каза: „Отвори онова дърво там и ще намериш дрехи.“

И когато я отвори, намери дрехи, обсипани със злато и скъпоценности, по-бляскави от тези на която и да е царска дъщеря. Така тя живя там известно време и гълъбът долиташе всеки ден и ѝ даваше всичко необходимо, и това беше тих и добър живот.

Веднъж обаче гълъбът долетял и казал: „Ще направиш ли нещо за мен?“

„От все сърце“, каза момичето.

Тогава гълъбчето казало: „Ще те заведа до една малка къща; влез в нея, а вътре ще има стара жена, която седи до огъня и ще каже: „Добър ден“. Но, заклевам се, не ѝ отговаряй, нека прави каквото иска, но я подмини отдясно. По-нататък има врата, която се отваря и ще влезеш в стая, където лежат множество пръстени от всякакъв вид, сред които има и някои великолепни с блестящи камъни. Остави ги обаче където са, и потърси един обикновен, който също трябва да е сред тях, и ми го донеси тук възможно най-бързо.“

Момичето отиде до малката къщичка и стигна до вратата. Там седеше една стара жена, която, като я видя, се втренчи в нея и каза: „Добър ден, дете мое.“

Момичето не ѝ отговори и отвори вратата. „Накъде?“ — извика старата жена, сграбчи я за роклята и искаше да я задържи здраво, казвайки: „Това е моята къща; никой не може да влезе там, ако аз не реша.“

Но момичето мълчеше, отдръпна се от нея и отиде право в стаята. Сега на масата лежеше огромно количество пръстени, които блестяха и искряха пред очите ѝ. Тя ги обърна и потърси обикновения, но не можа да го намери. Докато търсеше, видя старицата и как тя се промъкваше и искаше да се измъкне с птича клетка, която държеше в ръка.

И така, тя тръгна след нея, взе клетката от ръката ѝ и когато я вдигна и погледна вътре, вътре имаше птица, която носеше обикновения пръстен на човката си. Тогава тя взе пръстена и се затича много радостно към дома си с него, мислейки си, че малкият бял гълъб ще дойде и ще вземе пръстена, но това не се случи.

Тогава тя се облегна на едно дърво и реши да чака гълъба. Докато стоеше така, ѝ се стори сякаш дървото меко и гъвкаво и спускаше клоните си. И изведнъж клоните се увиха около нея и се превърнаха в два рамена. Когато тя се обърна, дървото се оказа красив мъж, който я прегърна и целуна сърдечно и каза: „Ти ме избави от властта на старата жена, която е зла вещица. Тя ме беше превърнала в дърво и всеки ден в продължение на два часа бях бял гълъб, и докато тя притежаваше пръстена, не можех да си възвърна човешкия облик.“

Тогава слугите му и конете му, които също се бяха превърнали в дървета, също бяха освободени от магията и застанаха до него. И той ги поведе към царството си, защото беше царски син, и те се ожениха и заживели щастливо.

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Сподели

Прочетете 5-минутна приказка

Старият дядо и внучето

Вълкът и лисицата

Сламка, въгленче и бобче

Учете езици. Щракнете два пъти върху дума.Учете езици в контекст с Childstories.org и Deepl.com.

Информация за научен анализ