Мързеливият въртящ се -

В едно село живеели някога мъж и жена му, а жената била толкова мързелива, че никога не работела за нищо; каквото и да ѝ давал мъжът ѝ да преде, тя не го свършвала, а каквото и да предела, не го навивала, а го оставяла да си стои заплетено на купчина. Ако мъжът ѝ се скарал, тя винаги била готова да говори и казвала: „Е, как да го навия, като нямам макара? Просто иди в гората и ми донеси една.“ „Ако това е всичко“, казал мъжът, „тогава ще отида в гората и ще донеса дърва за правене на макари.“

Тогава жената се уплашила, че ако той има дървата, ще ѝ направи макара и ще трябва да навие преждата си, а после да започне отново да преде. Тя се замислила малко и тогава ѝ хрумнала щастлива идея и тайно последвала мъжа в гората. Когато той се покатерил на едно дърво, за да избере и насече дървата, тя се промъкнала в гъсталака долу, където той не можел да я види, и извикала:

„Който сече дърва за макари, ще умре, И който върти, ще погине.“

Мъжът се ослуша, остави за момент брадвата си и започна да размишлява какво би могло да означава това. „Хей“, каза най-накрая, „какво ли е било това; ушите ми сигурно са пеели, няма да се тревожа за нищо.“

И той отново грабна брадвата и започна да сече, тогава отново се чу вик отдолу: „Който сече дърва за макари, ще умре, И който ветрува, ще погине.“

Той спря, почувства страх и тревога и се замисли над обстоятелствата. Но след няколко минути се окуражи и за трети път протегна ръка към брадвата и започна да сече. Но някой извика за трети път и каза високо: „Който сече дърва за макари, ще умре, И който върти, ще погине.“

Това му беше достатъчно и всякакво желание го напусна, затова той бързо слезе от дървото и тръгна към дома си. Жената тичаше колкото може по-бързо по странични пътища, за да се прибере първа. Затова, когато той влезе в салона, тя се направи на невинен поглед, сякаш нищо не се беше случило, и каза: „Е, донесе ли хубаво парче дърво за навиване?“

— Не — каза той, — виждам много добре, че навиването не върши работа — и ѝ разказа какво му се е случило в гората, и оттогава нататък я остави на мира. Въпреки това, след известно време мъжът отново започна да се оплаква от безпорядъка в къщата. — Жено — каза той, — наистина е жалко, че изпредената прежда лежи там цялата заплетена! — Ще ти кажа какво — каза тя, — тъй като все още не сме намерили макара, качи се на тавана, а аз ще застана долу и ще ти хвърля преждата, а ти ще я хвърляш на мен и така все пак ще получим чиле.

„Да, това ще е достатъчно“, казал мъжът. И така направили това и когато било готово, той казал: „Преждата е на чилета, сега трябва да се свари.“ Жената отново се разстроила; тя със сигурност казала: „Да, ще я сварим рано следващата сутрин“, но тайно кроела друг номер.

Рано сутринта тя станала, запалила огън и сложила котела, само че вместо прежда сложила бучка кълче и я оставила да заври. След това отишла при мъжа, който все още лежел в леглото, и му казала: „Трябва да изляза, ти трябва да станеш и да се погрижиш за преждата, която е в котела на огъня, но трябва да си на разположение веднага; внимавай, защото ако петелът пропее, а ти не се погрижиш за преждата, тя ще се превърне в кълче.“ Мъжът бил готов и се стараел да не се мотае. Станал възможно най-бързо и отишъл в кухнята. Но когато стигнал до котела и надникнал вътре, видял, за свой ужас, само бучка кълче. Тогава горкият мъж замръзнал като мишка, мислейки си, че го е пренебрегнал и е виновен, и занапред не споменал нищо повече за прежда и предене. Но ти самият трябва да признаеш, че тя е била отвратителна жена!

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Котка и мишка