Скъпи Роланд -

Имало едно време една жена, която била истинска вещица и имала две дъщери – едната грозна и зла, и тази обичала, защото била нейна дъщеря, и едната красива и добра, и тази мразела, защото била нейна доведена дъщеря. Доведената дъщеря някога имала красива престилка, която другата толкова харесала, че ѝ завидела и казала на майка си, че трябва и ще има тази престилка. „Млъкни, дете мое“, казала старата жена, „и ще я имаш. Доведената ти сестра отдавна заслужава смърт, тази нощ, когато заспи, ще дойда и ще ѝ отрежа главата. Само внимавай да си от другата страна на леглото и да я бутнеш добре отпред.“

{Слушайте „Сладкият Роланд“ плюс стотици други аудиокниги с приказки в Fairytalez Приложение за аудиокниги за iPhone намлява Android устройства}

Всичко щеше да е свършено с горкото момиче, ако току-що не стоеше в ъгъла и не чуваше всичко. По цял ден не смееше да излиза навън и когато дойде време за лягане, дъщерята на вещицата първа легна в леглото, за да легне от другата страна, но когато тя заспа, другата я бутна внимателно отпред и зае мястото си отзад, близо до стената. През нощта старицата се промъкна вътре, държейки брадва в дясната си ръка, а с лявата опипваше дали някой лежи отвън, след което хвана брадвата с две ръце и отряза главата на собственото си дете.

След като си тръгнала, момичето станало и отишло при любимия си, който се казвал Роланд, и почукало на вратата му. Когато той излязъл, тя му казала: „Чуй ме, скъпи Роланд, трябва да бягаме бързо; мащехата ми искала да ме убие, но е ударила собственото си дете. Когато се зазори и тя види какво е направила, ще бъдем загубени.“

— Но — каза Роланд, — съветвам те първо да ѝ отнемеш магическата пръчка, иначе няма да можем да избягаме, ако ни преследва.

Момичето донесло вълшебната пръчка, взело главата на мъртвото момиче и капнало три капки кръв на земята – една пред леглото, една в кухнята и една на стълбите. След това побързало да си тръгне с любимия си. Когато старата вещица станала на следващата сутрин, повикала дъщеря си и искала да ѝ даде престилката, но тя не дошла. Тогава вещицата извикала: „Къде си, бе?“

— Тук, на стълбите, мета — отговори първата капка кръв.

Старата жена излезе, но не видя никого на стълбите и отново извика: „Къде си?“

„Тук, в кухнята, се грея“, извика втората капка кръв.

Тя влезе в кухнята, но не намери никого. После отново извика: „Къде си?“

— Ах, тук, в леглото, спя! — извика третата капка кръв. Тя влезе в стаята към леглото. Какво видя там? Собственото си дете, чиято глава беше отрязала, се къпеше в кръвта ѝ. Вещицата се разгневи, скочи до прозореца и тъй като можеше да гледа доста надалеч, видя доведената си дъщеря да бърза с любимия си Роланд.

— Това няма да ти е от полза — извика тя, — дори и да си отишъл много, пак няма да ми избягаш. — Тя обу многобройните си ботуши, които на всяка крачка изминаваха по един час ходене, и не след дълго ги настигна. Момичето обаче, когато видя старицата да крачи към нея, превърна с вълшебната си пръчка любимия си Роланд в езеро, а себе си — в патица, плуваща по средата му. Вещицата седна на брега, хвърли трохи хляб и си направи всички усилия, за да примами патицата; но патица не се остави да бъде привлечена и старицата трябваше да се прибере през нощта, както беше дошла. След това момичето и любимият ѝ Роланд отново приеха естествените си форми и вървяха цяла нощ до зазоряване.

Тогава девойката се превърнала в красиво цвете, което стояло сред плет от тръни, а нейният любим Роланд – в цигулар. Не след дълго вещицата се приближила към тях и казала на музиканта: „Скъпи музиканте, мога ли и аз да откъсна това красиво цвете?“

„О, да“, отвърна той, „ще ти посвиря, докато го правиш.“

Докато тя бързо се промъкваше в живия плет и тъкмо щеше да откъсне цветето, защото добре знаеше кое е цветето, той започна да свири и независимо дали искаше или не, тя беше принудена да танцува, защото това беше магически танц. Колкото по-бързо свиреше той, толкова по-силни скокове беше принудена да прави тя, а тръните разкъсваха дрехите ѝ от тялото ѝ, бодеха я и я раняваха, докато не прокърви, и тъй като той не спря, тя трябваше да танцува, докато не падне мъртва на земята.

Когато ги доставили, Роланд казал: „Сега ще отида при баща си и ще уредя сватбата.“

— Тогава междувременно ще остана тук и ще те чакам — каза момичето, — и за да не ме познае никой, ще се превърна в червен каменен знак. — Тогава Роланд си тръгна, а момичето стоеше като червен каменен знак в полето и чакаше любимия си. Но когато Роланд се прибра, той попадна в капаните на друг, който го надделя дотолкова, че забрави момичето. Горкото момиче остана там дълго време, но накрая, тъй като той изобщо не се върна, тя се натъжи, превърна се в цвете и си помисли: „Някой със сигурност ще дойде насам и ще ме стъпче.“

Случило се обаче един овчар да пасе овцете си на полето и видял цветето, и понеже било толкова красиво, откъснал го, взел го със себе си и го сложил в сандъка си. Оттогава нататък в къщата на овчаря се случвали странни неща. Когато той станал сутрин, цялата работа вече била свършена, стаята била изметена, масата и пейките почистени, огънят в огнището бил запален, водата била донесена, а по обяд, когато се прибрал у дома, масата била сложена и сервирана добра вечеря.

Той не можеше да разбере как се е случило това, защото никога не беше виждал човешко същество в къщата си и никой не би могъл да се скрие в нея. Той със сигурност беше доволен от това добро присъствие, но накрая все пак се уплаши толкова много, че отиде при една мъдра жена и я помоли за съвет. Мъдрата жена казала: „Има някаква магия зад това, ослушай се много рано някоя сутрин дали нещо се движи в стаята и ако видиш нещо, каквото и да е, хвърли бяла кърпа върху него и тогава магията ще бъде спряна.“

Овчарят направи както му заповяда тя и на следващата сутрин, точно когато се зазори, видя сандъка отворен и цветето излиза от него. Бързо скочи към него и го покри с бяла кърпа. Преобразяването мигновено приключи и пред него застана красиво момиче, което му призна, че е била цветето и че до този момент се е грижила за домакинството му.

Тя му разказа историята си и тъй като му хареса, той я попита дали ще се омъжи за него, но тя отговори: „Не“, защото искаше да остане вярна на любимия си Роланд, въпреки че той я беше изоставил, но тя обеща да не си тръгва, а да пази къщата за овчаря за в бъдеще. И ето, наближаваше времето, когато трябваше да се отпразнува сватбата на Роланд, и тогава, според стар обичай в страната, беше обявено, че всички момичета трябва да присъстват на нея и да пеят в чест на младоженците. Когато вярната девойка чу това, тя се натъжи толкова много, че си помисли, че сърцето ѝ ще се скъса и не искаше да отиде там, но другите момичета дойдоха и я взеха. Когато дойде неин ред да пее, тя се отдръпна назад, докато накрая остана само тя, и тогава не можа да откаже. Но когато тя започна песента си и тя достигна до ушите на Роланд, той скочи и извика: „Познавам гласа, това е истинската булка, няма да имам друга!“ Всичко, което беше забравил и което беше изчезнало от ума му, внезапно се върна в сърцето му. Тогава вярната девойка се венча със своя любим Роланд и мъката свърши и настъпи радостта.

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Котка и мишка