Кучето и врабчето - Приказка на братя Грим

Овчарското куче нямало добър стопанин, а напротив, такъв, който го оставял да гладува. Тъй като не можело повече да остане с него, то си тръгнало много тъжно. На пътя срещнало врабче, което казало: „Братко куче, защо си толкова тъжен?“

Кучето отговорило: „Гладен съм и нямам какво да ям.“

Тогава врабчето казало: „Скъпи братко, ела с мен в града и аз ще заситя глада ти.“ И така, те отишли ​​заедно в града и когато стигнали пред месарница, врабчето казало на кучето: „Стой тук, ще ти откъсна малко месо.“ И кацнало на сергията, огледало се, за да види дали никой не го наблюдава, и започнало да кълве, дърпа и къса толкова дълго парче, което лежеше на ръба, че то се изплъзнало. Тогава кучето го сграбчило, изтичало в ъгъла и го изяло.

Врабчето казало: „А сега ела с мен в друг магазин и тогава ще ти купя още едно парче, за да се наситиш.“ Когато кучето изяло и второто парче, врабчето попитало: „Братко куче, сега достатъчно ли ти е?“

„Да, месото ми се нахрани достатъчно“, отговори той, „но хляб още не съм ял.“

Врабчето казало: „И това ще имаш, ела с мен.“ После го завело до една пекарна и започнало да кълве няколко малки кифлички, докато се търкулнали, а тъй като кучето искало още, то го завело до друга сергия и отново му взело хляб.

Когато това беше изядено, врабчето каза: „Братко куче, стига ли ти сега?“

— Да — отвърна той, — сега ще се разходим малко извън града. После двамата излязоха на пътя. Времето обаче беше топло и след като повървяха малко, кучето каза: — Уморен съм и искам да спя.

— Добре, спи — отвърна врабчето, — а междувременно аз ще седна на един клон. И кучето легна на пътя и заспа дълбоко. Докато спеше там, покрай него мина каруцар с каруца с три коня, натоварена с две бъчви вино. Врабчето обаче видя, че той няма да се отбие, а стои в следата, в която лежеше кучето, и извика: — Каруцарю, не го прави, иначе ще те направя беден!

Каруцарят обаче изръмжал: „Няма да ме направиш беден“, щракнал с камшика си и прегазил кучето с каруцата, а колелата го убили. Тогава врабчето извикало: „Прегазил си брат ми куче и го убил, това ще струва каруцата и конете ти!“

— Каруца и коне, наистина! — казал каруцарят. — Какво лошо можеш да ми направиш? — и потеглил нататък. Тогава врабчето се промъкнало под покрива на каруцата и кълвало толкова дълго в същата дупка на бъчвата, че извадило течността, а после цялото вино изтекло, без кочияш да го забележи. Но веднъж, когато погледнал назад, видял, че каруцата капе, погледнал бъчвите и видял, че едната от тях е празна.

„Нещастник съм аз!“, извика той.

— Още не е достатъчно нещастно — каза врабчето, качи се на главата на един от конете и му изкълва очите. Когато кочияшът видя това, извади брадвата си и искаше да удари врабчето, но врабчето полетя във въздуха, удари коня си по главата и той падна мъртъв.

„О, какъв нещастник съм аз!“, извика той.

— Още не е достатъчно нещастно — каза врабчето и когато кочияшът продължи с двата коня, врабчето отново се промъкна под капака и изкълва тапата на втората бъчва, така че цялото вино се разля.

Когато кочияшът осъзна това, той отново извика: „О, какъв нещастен човек съм аз!“, но врабчето отговори: „Още не съм достатъчно нещастен“, качи се на главата на втория кон и му изкълва очите.

Колачът се затича към него и вдигна брадвата си, за да удари, но врабчето полетя във въздуха и ударът улучи коня, който падна. „О, какъв нещастен човек съм.“ „Още не съм достатъчно нещастен“, каза врабчето, кацна върху главата на третия кон и му изкълва очите. Колачът, в яростта си, удари врабчето, без да се обърне, и не го уцели, а уби и третия му кон.

— О, какъв нещастен човек съм аз! — извика той. — Още не съм достатъчно нещастен — отговори врабчето. — Сега ще те направя нещастен в дома ти! — и отлетя.

Кочияшът трябваше да остави каруцата неподвижна и изпълнен с гняв и раздразнение се прибра вкъщи. „Ах“, каза той на жена си, „какви нещастия съм имал! Виното ми свърши, а и трите коня са мъртви!“

— Уви, съпруже — отвърна тя, — каква зла птица е влязла в къщата! Събрала е всички птици по света и са паднали върху царевицата ни горе и я поглъщат. — После се качил горе, а хиляди птици седели на тавана и били изяли цялата царевица, а врабчето седело сред тях. Тогава коларят извикал: — О, какъв нещастен човек съм аз?

— „Още не е достатъчно нещастно!“ — отвърна врабчето. — „Коляно, това ще ти струва и живота“ и излетя навън.

Тогава каруцарят загубил цялото си имущество и слязъл долу в стаята, седнал зад печката и бил съвсем ядосан и огорчен. Но врабчето седяло отвън пред прозореца и извикало: „Каруцарю, това ще ти струва живота!“

Тогава каруцарят грабна брадвата и я хвърли по врабчето, но тя само счупи прозореца и не уцели птицата. Врабчето скочи вътре, качи се на печката и извика: „Каруцарю, това ще ти струва живота!“

Последният, съвсем ядосан и сляп от ярост, удари печката на две и както врабчето летеше от едно място на друго, така се случи и с всичките му домашни мебели – огледало, пейки, маса и накрая стените на къщата му, но въпреки това не можа да уцели птицата. Накрая обаче я хвана с ръка.

Тогава жена му попита: „Да го убия ли?“

„Не!“, извика той, „това би било твърде милостиво. Ще умре много по-жестоко.“ И го взе и го глътна цяло. Врабчето обаче започна да пърха в тялото си и отново се качи в устата на мъжа; после протегна глава и извика: „Кочияш, това все пак ще ти струва живота!“

Коларят дал брадвата на жена си и казал: „Жено, убий птицата в устата ми.“ Жената ударила, но пропуснала удара си и улучила кочияша право в главата, така че той паднал мъртъв. Но врабчето отлетяло нагоре и отлетяло.

TelegramWhatsapp

ВКонтакте

Прочетете 5-минутна приказка

Котка и мишка

Учете езици. Щракнете два пъти върху дума.Учете езици в контекст с Childstories.org и Deepl.com.

Информация за научен анализ