Дванадесетте безделни слуги -

Дванадесет слуги, които не бяха правили нищо през целия ден, не искаха да се напрягат и през нощта, а се проснаха на тревата и се хвалеха с безделието си. Първият каза: „Какво ми е твоят мързел, аз трябва да се грижа за своето? Грижата за тялото ми е основната ми работа, ям не малко и пия още повече. След като се нахраня четири пъти, постя кратко време, докато отново почувствам глад, и това ми е най-удобно. Да ставам рано не е за мен; когато наближи пладне, вече търся място за почивка. Ако господарят ме вика, правя точно така, сякаш не съм го чул, а ако ме вика за втори път, чакам известно време, преди да стана, и отивам при него много бавно. По този начин животът е поносим.“

Вторият казал: „Имам кон, за когото да се грижа, но оставям юздата в устата му и ако не искам да го направя, не му давам храна и казвам, че вече я е ял. Аз обаче се лягам в сандъка с овесени ядки и спя четири часа. След това изпъвам единия крак и го премествам няколко пъти по тялото на коня, след което той бива сресан и почистен. Кой ще прави голяма работа от това? Въпреки това, обслужването е твърде мъчително за мен.“

Третият казал: „Защо да се мъчиш с работа? Нищо не излиза! Легнах на слънце и заспах. Заваля леко, но защо да ставам? Оставих да вали, в името на Бога. Накрая заваля плисък, толкова силен, че изскуба косата от главата ми и я отми, а в черепа ми се проби дупка; сложих лейкопласт и всичко се оправи. Вече имах няколко подобни наранявания.“

Четвъртият казал: „Ако трябва да се захвана с някаква работа, първо се мотая около час, за да събера сили. След това започвам съвсем бавно и питам дали няма някой, който би могъл да ми помогне. След това го оставям да свърши основната работа и всъщност само наблюдавам; но и това е твърде много за мен.“

Петият казал: „Какво значение има това? Само си помисли, аз трябва да изнеса тор от конюшнята и да натоваря каруцата с него. Пускам го да върви бавно и ако съм хванал нещо на вилиците, го повдигам само наполовина и след това почивам само четвърт час, докато го хвърля напълно. Достатъчно е и ще остане, ако изнеса цяла каруца през деня. Нямам желание да се убивам от работа.“

Шестият каза: „Срам за вас! Не се страхувам от никаква работа, но лежа по три седмици и нито веднъж не се събувам. Какъв е смисълът да закопчавате обувките си? Все едно може да ми паднат от краката, все едно. Ако се качвам по някое стъпало, бавно влача единия крак след другия до първото стъпало и след това броя останалите, за да знам къде трябва да си почина.“

Седмият каза: „Това не важи за мен; господарят ми се грижи за работата ми, само че не е вкъщи по цял ден. Но не пренебрегвам нищо, тичам толкова бързо, колкото е възможно, когато човек пълзи. Ако искам да се кача, четирима яки мъже трябва да ме бутат с всичка сила. Стигнах до място, където шестима мъже спяха на легло един до друг. Легнах до тях и също заспах. Нямаше как да ме събудят отново и когато поискаха да ме вземат у дома, трябваше да ме носят.“

Осмият каза: „Виждам ясно, че съм единственият активен човек; ако пред мен лежи камък, не си правя труда да вдигна краката си и да го прекрача. Лягам на земята, а ако съм мокър и покрит с кал и пръст, оставам да лежа, докато слънцето ме изсуши отново. Най-много се обръщам само така, за да може да ме огрее.“

Деветият каза: „Това е правилният начин! Днес хлябът беше пред мен, но аз бях твърде мързелив, за да го взема, и едва не умрях от глад! Освен това до него имаше кана, но тя беше толкова голяма и тежка, че не исках да я вдигам и предпочитах да изпитвам жажда. Само да се обърна беше твърде много за мен, лежах като пън през целия ден.“

Десетият каза: „Мързелът ми донесе нещастие, счупен крак и подут прасец. Трима от нас лежахме на пътя, а аз бях с протегнати крака. Някой дойде с каруца и колелата ме прегазиха. Можех наистина да си дръпна краката назад, но не чух каруцата да идва, защото мушиците бръмчаха около ушите ми, пълзеха през носа ми и излизаха през устата ми; кой може да си направи труда да прогони тези паразити?“

Единадесетият каза: „Вчера се отказах от мястото си. Нямах желание повече да нося тежките книги на господаря си, нито да ги вземам обратно. Цял ден нямаше край на това. Но, честно казано, той ме уволни и не искаше да ме задържи повече, защото дрехите му, които бях оставил да лежат в прахта, бяха изядени от молци и аз много се радвам за това.“

Дванадесетият каза: „Днес трябваше да закарам каруцата на село, направих си сламено легло върху него и спах добре. Юздите се изплъзнаха от ръката ми и когато се събудих, конят почти се беше разкъсал, сбруята беше изчезнала, ремъкът, с който беше прикрепен конят към вала, беше изчезнал, както и нашийникът, юздата и юздата. Някой беше минал и беше отнесъл всичко. Освен това каруцата беше затънала в блато и се беше заклещила здраво. Оставих я да стои и отново се протегнах върху сламата. Накрая господарят дойде сам и избута каруцата, и ако не беше дошъл, нямаше да лежа тук, а там, и да спя спокойно.“

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Котка и мишка