Лисицата и кумицата - Приказка на братя Грим

Родила вълчицата вълче и поискала да поканят лисицата за кръстница.

— Тя ни е близка роднина — обяснила вълчицата, — много е умна и много е сръчна, ще изучи синчето ми, ще му помогне да напредне в живота.

Дошла лисицата честно и почтено и рекла:

— Мила кумице, благодаря за честта, която ми правиш. Бъди уверена, че няма да пожаля сили и ти ще останеш много доволна.

Хапнала си добре лисицата на кръщавката и подхвърлила:

— Мила кумице, наш дълг е да се грижим за детето. Трябва да набавиш силна храна, за да заякне. Зная една кошара с овце, откъдето лесно ще можем да отмъкнем заедно някоя по-тлъста.

Допаднали тези думи на вълчицата и двете с лисицата се запътили към чифлика. Показала й тя отдалече кошарата и рекла:

— Можеш спокойно да се вмъкнеш вътре, никой няма да те види. А през това време аз ще се позавъртя от другата страна и ще гледам да хвана някоя кокошчица.

Но не отишла там, а се върнала и се изтегнала край гората да си почине.

Вмъкнала се вълчицата в кошарата, но налетяла на кучето. Разлаяло се то, дотичали селяните, уловили вълчицата и й ощавили козината. Успяла все пак накрая да се отскубне и криво-ляво се довлякла до гората. А лисицата, която лежала там, се престорила на пребита и заохкала:

— Ох, мила кумице, много лошо си изпатих! Нападнаха ме селяните и така ме набиха, че ми изпотрошиха кокалите. Ако не искаш да умра пред очите ти, вземи ме на гръб и ме отнеси далече оттук.

Вълчицата едва се държала на нозете си, но толкова се разтревожила за лисицата, че я взела на гръб и я занесла чак до своята къща.

Там лисицата викнала:

— Сбогом, мила кумице, да ти е сладко печеното!

Изсмяла се и дим да я няма.

TelegramWhatsapp

ВКонтакте

Учете езици. Щракнете два пъти върху дума.Учете езици в контекст с Childstories.org и Deepl.com.

Информация за научен анализ