Магарето - Приказка на братя Грим

Имало едно време един цар и царица, които били богати и имали всичко, което пожелаят, но нямали деца. Царицата оплаквала това денем и нощем и казвала: „Аз съм като нива, на която нищо не расте.“

Накрая Бог изпълнил желанието ѝ, но когато детето се родило, то не приличало на човешко дете, а било малко магаре. Когато майката видяла това, нейните оплаквания и викове започнали наистина сериозно; тя казала, че по-скоро би предпочела да няма дете, отколкото да има магаре, и че трябвало да го хвърлят във водата, за да го изядат рибите.

Но царят казал: „Не, тъй като Бог го е изпратил, той ще бъде мой син и наследник и след смъртта ми ще седне на царския трон и ще носи царската корона.“

И така, магарето било отгледано и пораснало по-голямо, а ушите му израснали красиво високи и прави. То обаче било весело, скачало, свирело и изпитвало особено удоволствие от музиката, така че отишло при един известен музикант и казало: „Научи ме на твоето изкуство, за да мога да свиря на лютня така добре, както ти.“

{Забележка: Слушайте аудиокнигата „Магарето“ плюс стотици други аудиокниги с приказки на Fairytalez Аудио приложение за iPhone намлява Android устройства}

— Ах, скъпи малки господарю — отвърна музикантът, — това би ти било много трудно, пръстите ти със сигурност не са пригодени за това и са твърде големи. Страхувам се, че струните няма да издържат.

Никакви извинения не бяха от полза. Магарето било решено да свири на лютня; то било упорито и трудолюбиво и накрая се научило да го прави толкова добре, колкото и самият господар. Веднъж младият лорд излязъл на разходка, изпълнен с мисли, и стигнал до кладенец, погледнал в него и в огледалото на бистрата вода видял очертанията на магарето си. Той бил толкова разстроен от това, че тръгнал по широкия свят и взел със себе си само един верен спътник. Пътували нагоре-надолу и накрая стигнали до едно кралство, където царувал стар крал, който имал единствена, но чудно красива дъщеря. Магарето казало: „Тук ще останем“, почукало на портата и извикало: „Един гост е без Копен, за да може да влезе.“

Тъй като обаче портата не беше отворена, той седна, взе лютнята си и засвири по най-възхитителен начин с двата си предни крака. Тогава пазачът на портата отвори очи по най-чудесен начин, изтича към краля и каза: „Отвън до портата седи младо магаре, което свири на лютня, както и опитен майстор!“ „Тогава нека музикантът дойде при мен“, каза кралят. Когато обаче влезе едно магаре, всички започнаха да се смеят на лютниста.

И сега магарето трябвало да седне и да яде със слугите. То обаче не искало и казало: „Аз не съм обикновено оборско магаре, аз съм благородно.“

Тогава те казаха: „Ако това си ти, седни с военните мъже.“

„Не“, каза той, „ще седна до краля.“

Кралят се усмихна и добродушно каза: „Да, ще бъде както искаш, малко магаре, ела тук при мен.“ После попита: „Малко магаре, как ти харесва дъщеря ми?“

Магарето обърна глава към нея, погледна я, кимна и каза: „Харесвам я безкрайно, никога не съм виждал някой толкова красив, колкото е тя.“

— Добре тогава и ти ще седнеш до нея — казал Царят. — Точно това искам — отвърнало магарето и седнало до нея, яло и пило, и знаело как да се държи изящно и чисто.

Когато благородното животно престояло дълго време в кралския двор, то си помислило: „Каква полза ми е от всичко това, все пак ще трябва да се прибера у дома?“, навел тъжно глава, отишъл при краля и поискал да го освободят.

Но кралят го обикнал и казал: „Малко магаре, какво те боли? Изглеждаш кисел като кана с оцет, ще ти дам каквото искаш. Искаш ли злато?“

— Не — каза магарето и поклати глава.

„Искаш ли бижута и богати дрехи?“ „Не“

„Искаш ли половината ми кралство?“

— Наистина не. — Тогава царят каза: — Ако само знаех какво би те направило доволен. Ще вземеш ли хубавата ми дъщеря за жена?

— Ах, да — каза магарето, — наистина би ми харесала. — И изведнъж то се развесели и изпълни с щастие, защото точно това си пожела. Така се състоя голяма и бляскава сватба. Вечерта, когато булката и младоженецът бяха въведени в спалнята си, царят поиска да знае дали магарето ще се държи добре и заповяда на един слуга да се скрие там.

Когато и двамата влезли вътре, младоженецът залостил вратата, огледал се и тъй като си помислил, че са съвсем сами, внезапно хвърлил магарешката си кожа и застанал там във формата на красив кралски юноша.

„Сега“, каза той, „виждаш кой съм аз и виждаш също, че не съм недостоен за теб.“

Тогава булката се зарадвала, целунала го и го обичала много. Когато дошла сутринта, той скочил, облякъл отново животинската си кожа и никой не можел да предположи каква фигура се крие под нея. Скоро дошъл старият крал. „Ах“, извикал той, „весело ли е малкото магаре? Но ти сигурно си тъжна?“, казал той на дъщеря си, „че не си намерила подходящ мъж за съпруг?“

„О, не, скъпи татко, обичам го така, сякаш е най-красивият на света, и ще го пазя, докато съм жива.“

Царят се изненадал, но слугата, който се бил скрил, дошъл и му разкрил всичко. Царят казал: „Това не може да е истина.“

„Тогава се наблюдавай следващата нощ и ще го видиш със собствените си очи; и чуй ме, господарю кралю, ако му съблечеш кожата и я хвърлиш в огъня, той ще бъде принуден да се покаже в истинския си вид.“

— Добър е съветът ти — казал царят и през нощта, докато спяли, се промъкнал вътре и когато стигнал до леглото, видял на лунната светлина благороден на вид юноша да лежи там, а кожата му била разстлана на земята. Затова той я взел, запалил голям огън отвън, хвърлил кожата в него и сам останал до нея, докато цялата не изгоряла на пепел.

Тъй като обаче искал да узнае как ще се държи ограбеният, останал буден цяла нощ и наблюдавал. След като младежът проспал съня си, станал с първите лъчи на утрото и искал да облече магарешката кожа, но не я намерил. Тогава се уплашил и, изпълнен с мъка и тревога, казал: „Сега ще трябва да намеря начин да избягам.“

Но когато излезе, там стоеше кралят и каза: „Сине мой, накъде бързаш толкова? Какво имаш наум? Остани тук, ти си толкова красив мъж, няма да ме напуснеш. Сега ще ти дам половината от царството си и след смъртта ми ще го притежаваш цялото.“ „Тогава се надявам, че това, което започва толкова добре, ще завърши добре и аз ще остана с теб“, каза младежът.

И старецът му дал половината царство и след една година, когато умрял, юношата получил цялото, а след смъртта на баща си получил и друго царство и заживял във всеобхватен разкош.

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Прочетете 5-минутна приказка

Котка и мишка

Учете езици. Щракнете два пъти върху дума.Учете езици в контекст с Childstories.org и Deepl.com.

Информация за научен анализ