Ряпата -

Имало едно време двама братя, които служили като войници; единият бил богат, а другият беден. Тогава бедният, за да се измъкне от бедността си, свалил войнишката си куртка и станал земеделец. Той изкопал и окопал парчето си земя и го засял със семена от ряпа. Семето поникнало и там израснала една ряпа, която станала голяма и силна, и видимо ставала все по-голяма и по-голяма, и сякаш никога няма да спре да расте, така че можело да се нарече принцесата на ряпата, защото никога преди не е виждана такава и никога вече няма да се види такава.

Накрая тя станала толкова огромна, че сама по себе си запълнила цяла каруца и били необходими два вола, за да я теглят, а фермерът нямал и най-малка представа какво да прави с ряпата, нито дали ще му донесе богатство, или нещастие. Накрая си помислил: „Ако я продадеш, какво ценно ще получиш за нея, а ако я изядеш сам, малките ряпи ще ти бъдат също толкова полезни; по-добре би било да я занесеш на краля и да му я подариш.“

И така, той го качил на каруца, впрегнал два вола, закарал го в двореца и го представил на краля. „Какво е това странно нещо?“, казал кралят. „Много чудни неща са се случвали пред очите ми, но никога такова чудовище! От какво семе е изникнало това, или си дете с късмет и си го срещнал случайно?“ „А, не!“, казал фермерът, „не съм аз дете с късмет. Аз съм беден войник, който, понеже вече не можел да се издържа, окачил войнишката си куртка на пирон и се заел да обработва земя. Имам брат, който е богат и добре познат на вас, господарю кралю, но аз, понеже нямам нищо, съм забравен от всички.“

Тогава царят се смилил над него и казал: „Ще бъдеш издигнат от бедността си и ще получиш такива дарове от мен, че ще бъдеш равен на богатия си брат.“ Тогава го дарил с много злато, земи, ливади и стада и го направил безмерно богат, така че богатството на другия брат не можело да се сравни с неговото. Когато богатият брат чул какво е спечелил бедният с една-единствена ряпа, той му завидял и по всякакъв начин мислил как и той да се сдобие с подобен късмет. Той обаче щял да постъпи много по-мъдро и да вземе злато и коне, да ги занесе на царя и да се погрижи царят да му даде много по-голям подарък в замяна. Щом брат му е получил толкова много за една ряпа, какво ли не би отнесъл със себе си в замяна на такива красиви неща като тези? Царят приел подаръка му и казал, че няма какво да му даде в замяна, което да е по-рядко и превъзходно от голямата ряпа. И така, богаташът бил принуден да сложи ряпата на брат си в каруца и да я закара до дома си. Когато стигнал до там, не знаел върху кого да излее яростта и гнева си, докато не го спошли лоши мисли и решил да убие брат си. Наел убийци, които трябвало да го причакат в засада, а след това отишъл при брат си и казал: „Скъпи братко, знам за едно скрито съкровище, ще го изкопаем заедно и ще го разделим помежду си.“ Другият се съгласил с това и го придружил без да подозира. Докато били на път обаче, убийците го нападнали, вързали го и искали да го обесят на дърво. Но точно когато правили това, в далечината се чули силни песни и тропот на конски копита. Тогава сърцата им се изпълнили с ужас и те натикали затворника си с главата напред в чувала, окачили го на клон и избягали. Той обаче се напъхал там, докато не направил дупка в чувала, през която можел да си пъхне главата. Мъжът, който минаваше, не беше никой друг, а пътуващ студент, млад човек, който яздеше през гората и радостно пееше песента си. Когато този, който беше горе, видя, че някой минава под него, извика: „Добър ден! Дойдохте в щастливо време.“ Студентът се огледа на всички страни, но не знаеше откъде идва гласът. Накрая каза: „Кой ме вика?“ Тогава от върха на дървото долетя отговор: „Вдигнете очи; ето ме, седя горе в Чувала на Мъдростта. За кратко време научих велики неща; в сравнение с това всички училища са шега; за много кратко време ще съм научил всичко и ще сляза по-мъдър от всички останали хора. Разбирам звездите и знаците на зодиака, и следите на ветровете, морския пясък, лечението на болести и добродетелите на всички билки, птици и камъни. Ако веднъж бяхте вътре в него, щяхте да усетите какви благородни неща излизат от Чувала на Знанието.“

Когато студентът чул всичко това, той се учудил и казал: „Благословен да е часът, в който те намерих! Не мога ли и аз да вляза за малко в чувала?“ Онзи, който бил горе, отговорил сякаш неохотно: „За кратко ще те пусна да влезеш вътре, ако ме възнаградиш и ми кажеш добри думи; но трябва да почакаш още един час, защото остава едно нещо, което трябва да науча, преди да го направя.“ След като студентът почакал известно време, той станал нетърпелив и помолил да му бъде позволено да влезе веднага, жаждата му за знания била толкова голяма. Затова онзи, който бил горе, най-накрая се престорил, че отстъпва и казал: „За да мога да изляза от дома на знанието, трябва да го спуснеш по въжето и тогава ще влезеш в него.“ И така, студентът спуснал чувала, развързал го и се освободил, а после извикал: „Сега ме издърпай веднага“ и се канел да влезе в чувала. „Стой!“ каза другият: „Това не става“, хвана го за главата, сложи го с главата надолу в чувала, завърза го и издърпа ученика на мъдростта нагоре по дървото за въжето. После го завъртя във въздуха и каза: „Как върви с теб, скъпи приятелю? Виж, вече усещаш как идва мъдростта и трупаш ценен опит. Стой съвсем тихо, докато станеш по-мъдър.“ След това той се качи на коня на ученика и отпраши, но след час изпрати някого да освободи ученика.

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Котка и мишка