Трите малки птички - Приказка на братя Грим

Преди около хиляда или повече години в тази страна е имало само малки крале, а един от тях, който живеел на Койтерберг, много обичал лова. Веднъж, когато той яздел от замъка си с ловците си, три момичета пазели кравите си в планината и когато видели краля с всичките му свити, най-голямото момиче го посочило и извикало на другите две момичета: „Хилоа! Хилоа! Ако не хвана този, няма да имам никого.“ Тогава второто момиче отговорило от другата страна на хълма и посочило онази, която била от дясната страна на краля: „Хилоа! Хилоа! Ако не хвана този, няма да имам никого.“ А след това най-малкото посочило онази, която била от лявата страна, и извикало: „Хилоа! Хилоа! Ако не го хвана, няма да имам никого.“ Това обаче били двамата министри. Кралят чул всичко това и когато се върнал от лова, заповядал да му доведат трите момичета и ги попитал какво са казали вчера в планината. Те не искали да му кажат, затова кралят попитал най-голямата дали наистина би го взела за съпруг? Тогава тя казала: „Да“ и двамата министри се оженили за двете сестри, защото и трите били красиви и с красиви лица, особено кралицата, която имала коса като лен. Но двете сестри нямали деца и веднъж, когато кралят бил принуден да си тръгне от дома, ги поканил да дойдат при кралицата, за да я развеселят, защото тя щяла да роди. Тя имала малко момченце, което донесло на света яркочервена звезда. Тогава двете сестри си казали, че ще хвърлят красивото момченце във водата. Когато го хвърлили (мисля, че било във Везер), малка птичка излетяла във въздуха и запяла:

Когато двамата чули това, те се уплашили до смърт и избягали с голяма бързина. Когато кралят се върнал у дома, те му казали, че кралицата е родила куче. Тогава кралят казал: „Това, което Бог прави, е добре направено!“ Но един рибар, който живеел близо до водата, извадил отново малкото момченце, докато то било още живо, и тъй като жена му нямала деца, те го отгледали. След една година кралят отново си тръгнал, а кралицата родила друго малко момченце, което лъжесестрите също взели и хвърлили във водата. Тогава отново излетяла малка птичка и запяла:

И когато кралят се върнал, му казали, че кралицата отново е родила куче, и той отново казал: „Това, което Бог прави, е добре направено.“ Рибарят обаче извадил и това куче от водата и го отгледал.

Тогава царят отново тръгнал на път, а царицата имала малко момиченце, което лъжесестрите хвърлили във водата. Тогава отново едно малко птиче излетяло високо и запяло:

И когато кралят се върнал у дома, му казали, че кралицата е родила котка. Тогава кралят се разгневил и заповядал да хвърлят жена му в затвора и тя била затворена там в продължение на много дълги години.

Междувременно децата пораснаха. Веднъж най-голямото момче отишло с други момчета да лови риба, но другите момчета не го приели и казали: „Върви си, намерено дете.“

Тогава той се разтревожил много и попитал стария рибар дали това е вярно. Рибарят му казал, че веднъж, когато ловил риба, го извадил от водата. Затова момчето казало, че ще отиде да потърси баща си. Рибарят обаче го умолявал да остане, но той не позволил да му се попречи и накрая рибарят се съгласил. Тогава момчето продължило пътя си и вървяло много дни заедно, докато накрая стигнало до голямо парче вода, край което стоела стара жена, която ловила риба. „Добър ден, мамо“, казало момчето.

„Много благодаря“, каза тя.

„Ще ловиш риба достатъчно дълго, преди да хванеш нещо.“

„И ще търсиш достатъчно дълго, преди да намериш баща си. Как ще преминеш през водата?“ – попита жената.

„Бог знае.“

Тогава старата жена го вдигна на гръб и го пренесе през нея, а той дълго търсеше, но не можа да намери баща си.

Когато мина една година, второто момче тръгна да търси брат си. Стигна до водата и всичко се случи с него, както и с брат му. И сега нямаше никой вкъщи освен дъщерята, и тя толкова много скърбеше за братята си, че накрая и тя помоли рибаря да я пусне да тръгне, защото искаше да отиде да търси братята си. Тогава и тя стигна до голямото парче вода и каза на старата жена: „Добър ден, майко.“

— Много благодаря — отвърна възрастната жена.

— Бог да ти помага с риболова — рекла девойката. Когато старата жена чула това, тя се приближила до нея, пренесла я през водата, дала ѝ пръчка и ѝ казала: — Върви, дъще моя, все напред по този път и когато стигнеш до голямо черно куче, трябва да го подминеш тихо и смело, без нито да се смееш, нито да го поглеждаш. След това ще стигнеш до голям висок замък, на чийто праг трябва да пуснеш пръчката и да минеш право през замъка, а после да излезеш от другата страна. Там ще видиш стар фонтан, от който е израснало голямо дърво, на което виси птица в клетка, която трябва да свалиш. Вземи също чаша вода от фонтана и с тези две неща се върне по същия път. Вземи отново пръчката от прага и я вземи със себе си, и когато отново минеш покрай кучето, удари го с нея в лицето, но не забравяй да го уцелиш, и после просто се върни тук при мен. Момичето намерило всичко точно както старицата ѝ била казала, и на връщане намерило двамата си братя, които се били търсили по половината свят. Те отишли ​​заедно до мястото, където черното куче лежело на пътя; тя го ударила по лицето и то се превърнало в красив принц, който отишъл с тях до реката. Там старицата все още стояла. Тя много се зарадвала, че ги видяла отново, пренесла ги по цялата вода и след това и тя си тръгнала, защото вече била освободена. Останалите обаче отишли ​​при стария рибар и всички се зарадвали, че са се намерили отново, но окачили птицата на стената.

Но вторият син не можел да се установи у дома, взел арбалета си и отишъл на лов. Когато се уморил, взел флейтата си и засвирил. Царят обаче също бил на лов, чул това и отишъл там. Когато срещнал младежа, казал: „Кой ти е разрешил да ловуваш тук?“

„О, никой.“

„Тогава на кого принадлежиш?“

„Аз съм синът на рибаря.“

„Но той няма деца.“

„Ако не вярваш, ела с мен.“

Това направил Кралят и разпитал рибаря, който му разказал всичко, и малката птичка на стената започнала да пее,

Тогава всички се ужасили и кралят взел птицата, рибаря и трите деца обратно със себе си в замъка, заповядал да отворят затвора и да изведат жена му. Тя обаче била доста болна и отслабнала. Тогава дъщерята ѝ дала да пие от водата от фонтана и тя станала силна и здрава. Но двете лъжесестри били изгорени и дъщерята се омъжила за принца.

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Сподели

Прочетете 5-минутна приказка

Старият дядо и внучето

Трите черни принцеси

Вълкът и лисицата

Учете езици. Щракнете два пъти върху дума.Учете езици в контекст с Childstories.org и Deepl.com.

Информация за научен анализ