Розовото - Приказка на братя Грим

Имало едно време една царица, на която Бог не бил дал деца. Всяка сутрин тя отивала в градината и се молела на Бог на небето да ѝ даде син или дъщеря. Тогава ангел от небето дошъл при нея и казал: „Спокойно, ще имаш син със силата да желае, така че каквото и да пожелае на света, ще го има.“ Тогава тя отишла при царя и му съобщила радостната вест и когато дошло времето, тя родила син, а царят се изпълнил с радост. Всяка сутрин тя отивала с детето в градината, където се държали дивите животни, и се къпела там в бистър поток. Веднъж се случило, когато детето било малко по-голямо, то лежело в ръцете ѝ и тя заспала. Тогава дошъл старият готвач, който знаел, че детето има силата да желае, откраднал я, взел кокошка, нарязал я на парчета и капнал малко от кръвта ѝ върху престилката и роклята на царицата. След това той отнесъл детето на тайно място, където една дойка била принудена да го кърми, и той се затичал към краля и обвинил кралицата, че е позволила детето ѝ да бъде отнето от дивите зверове. Когато кралят видял кръвта по престилката ѝ, той повярвал в това и се разгневил до такава степен, че заповядал да се построи висока кула, в която не се виждали нито слънце, нито луна, и наредил да сложат жена си вътре и да я зазидат. Там тя трябвало да остане седем години без храна и вода и да умре от глад. Но Бог изпратил два ангела от небето във формата на бели гълъби, които летели при нея два пъти на ден и ѝ носели храна, докато не свършили седемте години.

Готвачът обаче си помислил: „Ако детето има силата да желае, а аз съм тук, то много лесно може да ме вкара в беда.“ Затова напуснал двореца и отишъл при момчето, което вече било достатъчно голямо, за да говори, и му казал: „Пожелай си красив дворец с градина и всичко останало, което върви към нея.“ Едва думите излязли от устата на момчето, когато всичко, което си пожелало, било там. След малко готвачът му казал: „Не е добре да си толкова сам, пожелай си хубаво момиче за другарка.“ Тогава царският син си пожелал такава и тя веднага застанала пред него и била по-красива, отколкото който и да е художник би могъл да я нарисува. Двамата играеха заедно и се обичаха от все сърце, а старият готвач тръгна на лов като благородник. Хрумна му обаче, че царският син може някой ден да пожелае да бъде с баща си и по този начин да го изложи на голяма опасност. И така, той излязъл, отвел девойката настрана и ѝ казал: „Тази нощ, когато момчето заспи, иди в леглото му и забий този нож в сърцето му, а после ми донеси сърцето и езика му, и ако не го направиш, ще загубиш живота си.“ След това той си тръгнал, а когато се върнал на следващия ден, тя не го била направила и казала: „Защо да проливам кръвта на невинно момче, което никога не е наранило никого?“ Готвачът отново казал: „Ако не го направиш, ще ти струва живота.“ Когато си тръгнал, тя заповядала да ѝ доведат малка кошута и заповядала да я убият, взела сърцето и езика ѝ и ги сложила в чиния. И когато видяла стареца да идва, казала на момчето: „Легни в леглото си и се завий с дрехите.“ Тогава злият нещастник влязъл и попитал: „Къде са сърцето и езикът на момчето?“ Момичето подаде чинията към него, но царският син отхвърли юргана и каза: „Стари грешниче, защо искаше да ме убиеш?“ Сега ще произнеса присъдата ти. „Ще се превърнеш в черен пудел и ще имаш златна нашийка на врата си и ще ядеш горящи въглени, докато пламъците не избухнат от гърлото ти.“ И когато изрече тези думи, старецът се превърна в куче пудел и получи златна нашийка на врата си, а на готвачите беше наредено да донесат живи въглени и той ги ядеше, докато пламъците не избухнаха от гърлото му. Царският син остана там още малко и си помисли за майка си, чудейки се дали е още жива. Най-накрая той казал на девойката: „Ще се прибера в родината си; ако дойдеш с мен, ще се грижа за теб.“ „Ах“, отвърнала тя, „пътят е толкова дълъг и какво да правя в чужда земя, където съм непозната?“ Тъй като тя изглеждала неохотна и тъй като не можели да се разделят, той си пожелал тя да се превърне в красива розова жена и я взел със себе си. След това той си отиде в собствената си страна, а пуделът трябваше да тича след него. Той отиде до кулата, в която беше затворена майка му, и тъй като беше толкова висока, той си пожела стълба, която да стига до самия връх. Тогава той се качи на коня, погледна вътре и извика: „Възлюбена майко, кралице моя, жива ли си още или си мъртва?“ Тя отговори: „Току-що ядох и все още съм доволна“, защото си помисли, че ангелите са там. Той казал: „Аз съм твоят скъп син, за когото се говореше, че дивите зверове са ти откъснали от ръцете; но аз съм още жив и скоро ще те освободя.“ След това слязъл отново, отишъл при баща си и наредил да го обявят за непознат ловец, и го попитал дали може да му даде място. Кралят казал „да“, ако е сръчен и може да му донесе дивеч, нека дойде при него, но че елените никога не са се настанявали в никоя част на областта или страната. Тогава ловецът обещал да му осигури толкова дивеч, колкото може да използва за кралската трапеза. И така, той събрал всички ловци и им заповядал да отидат с него в гората. И той тръгна с тях и ги накара да образуват голям кръг, отворен в единия край, където се разположи, и започна да си пожелава. Двеста елена и повече се втурнаха в кръга едновременно и ловците ги застреляха. След това всички били качени на шестдесет селски каруци и откарани у дома при краля, и за първи път той успял да украси трапезата си с дивеч, след като години наред не бил ял нищо.

Кралят се зарадвал много от това и заповядал на целия си дом да се храни с него на следващия ден и да направи голям пир. Когато всички се събрали, той казал на ловеца: „Щом си толкова умен, ще седнеш до мен.“ Той отговорил: „Господарю кралю, Ваше Величество трябва да ме извините, аз съм беден ловец.“ Но кралят настоял и казал: „Ще седнеш до мен“, докато не седнал. Докато седял там, той си помислил за най-скъпата си майка и си пожелал някой от главните слуги на краля да започне да говори за нея и да я попита как е с кралицата в кулата и дали е още жива или е загинала. Едва успял да изрази желанието си, маршалът започнал и казал: „Ваше Величество, ние живеем радостно тук, но как живее кралицата в кулата? Жива ли е още или е умряла?“ Но кралят отговорил: „Тя позволила на скъпия ми син да бъде разкъсан от диви зверове; не искам да се казва.“ Тогава ловецът станал и казал: „Милостиви господарю татко, тя е още жива, а аз съм неин син и не съм бил отвлечен от диви зверове, а от онзи нещастник, стария готвач, който ме откъсна от ръцете ѝ, докато спеше, и опръска престилката ѝ с кръвта на пиле.“ След това взел кучето със златния нашийник и казал: „Това е нещастникът!“ и заповядал да донесат живи въглени, които кучето било принудено да погълне пред очите на всички, докато пламъци не избухнали от гърлото му. Тогава ловецът попитал краля дали иска да види кучето в истинския му вид и поискал то да се върне във формата на готвача, в която то веднага застанало с бялата си престилка и ножа си до себе си. Когато кралят го видял, той се разгневил и заповядал да го хвърлят в най-дълбоката тъмница. Тогава ловецът проговорил още и казал: „Татко, ще видиш ли девойката, която ме отгледа толкова нежно и която по-късно щеше да ме убие, но не го направи, въпреки че собственият ѝ живот зависеше от това?“ Кралят отговорил: „Да, бих искал да я видя.“ Синът казал: „Милостиви татко, ще ти я покажа под формата на красиво цвете“, и той бръкнал в джоба си, извадил розовото цвете и го поставил на кралската маса. То било толкова красиво, че кралят никога не бил виждал подобно на него. Тогава синът казал: „Сега ще ти я покажа в нейния собствен вид“ и си пожелал тя да стане девойка. Тя стояла там и изглеждала толкова красива, че никой художник не би могъл да я нарисува по-красива.

И кралят изпратил две придворни и две слугини в кулата, за да доведат кралицата и да я отведат на кралската трапеза. Но когато я въвели, тя не яла нищо и казала: „Милостивият и милостив Бог, който ме е подкрепил в кулата, скоро ще ме избави.“ Тя живяла още три дни и след това починала щастливо, а когато била погребана, двата бели гълъба, които ѝ били донесли храната в кулата и били небесни ангели, последвали тялото ѝ и седнали на гроба ѝ. Старият крал заповядал готвачът да бъде разкъсан на четири парчета, но мъката погълнала сърцето на краля и той скоро починал. Синът му се оженил за красивата девойка, която бил довел със себе си като цвете в джоба си, и дали са още живи или не, е известно на Бог.

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Прочетете 5-минутна приказка

Вълкът и лисицата

Въшката и бълхата

Старият дядо и внучето

Учете езици. Щракнете два пъти върху дума.Учете езици в контекст с Childstories.org и Deepl.com.

Информация за научен анализ