: 6
Имало едно време двама братя, единият богат, другият беден. Богатият обаче не давал нищо на бедния и печелел оскъдно, търгувайки със зърно, и често се справял толкова зле, че нямал хляб за жена си и децата си. Веднъж, когато мъкнал количка през гората, видял от едната си страна голяма, гола, гола планина и както никога преди не я бил виждал, спрял неподвижно и се взрял в нея с удивление.
Докато стоял така, видял дванадесет големи, диви мъже да идват към него и тъй като помислил, че са разбойници, бутнал количката си в гъсталака, качил се на едно дърво и зачакал да види какво ще стане. Дванадесетте мъже обаче отишли до планината и извикали: „Планино Семси, планина Семси, отвори се!“ И веднага голата планина се разтворила по средата и дванадесетте влезли вътре. Щом влезли вътре, тя се затворила. След кратко време обаче тя се отворила отново и мъжете излезли, носейки тежки чували на раменете си. Когато всички отново били на дневна светлина, казали: „Планино Семси, планина Семси, затвори се!“ Тогава планината се затворила напълно и вече нямало вход към нея, а дванадесетте си тръгнали.
Когато се скрили съвсем от погледа му, бедният човек слязъл от дървото и бил любопитен да узнае какво всъщност е скрито в планината. Затова се качил до нея и казал: „Планино Семси, планина Семси, отвори се!“ И планината също се отворила пред него. После той влязъл вътре и цялата планина била пещера, пълна със сребро и злато, а отзад лежали големи купчини перли и блестящи скъпоценности, струпани като царевица. Бедният човек едва знаел какво да прави и дали да вземе някое от тези съкровища за себе си, или не; но най-накрая напълнил джобовете си със злато, но оставил перлите и скъпоценните камъни там, където били. Когато излязъл отново, той също казал: „Планино Семси, планина Семси, затвори се!“ И планината се затворила сама, а той се прибрал у дома с количката си.
И сега той нямаше повече причина за безпокойство, а можеше да купи хляб за жена си и децата си със златото си, а на всичкото отгоре и вино. Живееше радостно и праведно, помагаше на бедните и правеше добро на всички. Когато обаче парите свършиха, той отиде при брат си, взе назаем мярка, която побираше един бушел, и си донесе още, но не докосна нищо от най-ценните неща. Когато за трети път поиска да вземе нещо, отново взе назаем мярката на брат си. Богатият обаче отдавна завиждаше на притежанията на брат си и на красивия начин на живот, който беше започнал, и не можеше да разбере откъде идва богатството и какво иска брат му с мярката. Тогава измисли хитър номер и намаза дъното на мярката със смола, а когато си върна мярката, в нея се заби монета. Веднага отиде при брат си и го попита: „Какво си мерила с мярката?“ „Царевица и ечемик“, каза другият. Тогава той му показа парите и го заплаши, че ако не каже истината, ще го обвини пред съда. Бедният човек му разказа всичко, точно както се беше случило. Богатият обаче заповяда да приготвят каретата му и потегли, решен да използва възможността по-добре от брат си и да донесе със себе си съвсем различни съкровища.
Когато стигнал до планината, той извикал: „Планино Семси, планина Семси, отвори се!“ Планината се отворила и той влязъл в нея. Там лежали всички съкровища пред него и дълго време не знаел за кое да се хване. Накрая се натоварил с толкова скъпоценни камъни, колкото можел да носи. Искал да изнесе товара си навън, но тъй като сърцето и душата му били изцяло пълни със съкровища, забравил името на планината и извикал: „Планино Симели, планина Симели, отвори се!“ Това обаче не било правилното име и планината не помръднала, а останала затворена. Тогава той се разтревожил, но колкото по-дълго мислил за това, толкова повече се обърквали мислите му и съкровищата му вече не му били от полза. Вечерта планината се отворила и влезли дванадесетте разбойници, а когато го видели, се засмяли и извикали: „Птиче, най-накрая ли те хванахме! Нима си помисли, че никога не сме забелязали, че си била тук два пъти? Тогава не можахме да те хванем; този трети път няма да излезеш!“ Тогава той извика: „Не бях аз, брат ми беше“, но нека се моли за живота си и да казва каквото ще, те му отрязаха главата.

| KHM 142 | |
| EN, ZH, ES, FR, RU, UA, CZ, PT, JA, DE, KO, VI, TR, IT, PL, NL, RO, HU, DA, FI, SE, BE, BG, SK, SR | |
| 41,7 | |
| 4.135 | |
| 3.277 | |
| 39 | |
| 709 | |
| 18,18 | |
| 167 | |
| 23,6% | |
| Type-Token Ratio (TTR) | 0,480 |
| Moving-Average Type-Token Ratio (MATTR) | 0,827 |
| Measure of Textual Lexical Diversity (MTLD) | 105,1 |
| Hapax Legomena | 239 |
| Average word length | 4,63 |
| Median sentence length | 15,0 |
| 90th percentile sentence length | 30,4 |
| Direct speech share | 11,6% |
| Sentence complexity | 2,15 |
| Connectors | 0 |
| Referential cohesion | 0,028 |
| Character/name candidates | Семси (10), Планино (6), Симели (2) |
| Character co-occurrence network | Планино - Семси (5), Планино - Симели (1) |
| Motif/tag candidates | Братя Грим |










