Птицата на Фичър - Приказка на братя Грим

Имало едно време един магьосник, който приемал образа на беден човек, ходел по къщите, просял и хващал красиви момичета. Никой не знаел къде ги е отвел, защото никога повече не са били виждани. Един ден той се появил пред вратата на един мъж, който имал три красиви дъщери; приличал на беден, слаб просяк и носел кошница на гърба си, сякаш възнамерявал да събира в нея благотворителни дарове.

Той помолил за малко храна и когато най-голямата дъщеря излязла и тъкмо му подавала парче хляб, той само я докоснал и тя била принудена да скочи в кошницата му. След това той побързал с дълги крачки и я отвел в тъмна гора към къщата си, която се намирала насред нея.

Всичко в къщата беше великолепно; той ѝ даде всичко, което можеше да пожелае, и каза: „Скъпа моя, със сигурност ще бъдеш щастлива с мен, защото имаш всичко, което сърцето ти може да пожелае.“ Това продължи няколко дни и тогава той каза: „Трябва да тръгна и да те оставя сама за кратко; ето ключовете от къщата; можеш да ходиш навсякъде и да разглеждаш всичко, освен в една стая, която отваря това малко ключе тук, и там ти забранявам да ходиш под страх от смърт.“ Той ѝ даде също яйце и каза: „Пази внимателно яйцето за мен и го носи постоянно със себе си, защото загубата му ще сполети голямо нещастие.“

Тя взе ключовете и яйцето и обеща да му се подчинява във всичко. Когато той си тръгна, тя обиколи къщата отдолу до горе и разгледа всичко. Стаите блестяха от сребро и злато и тя си помисли, че никога не е виждала такъв блясък. Най-накрая стигна до забранената врата; искаше да я подмине, но любопитството не ѝ позволи да си почине. Тя разгледа ключа, той изглеждаше като всеки друг; пъхна го в ключалката, завъртя го леко и вратата се отвори. Но какво видя, когато влезе? Голям окървавен леген стоеше по средата на стаята и в него лежаха човешки същества, мъртви и нарязани на парчета, а наблизо имаше дървен блок, а върху него лежеше блестяща брадва. Тя беше толкова ужасно уплашена, че яйцето, което държеше в ръката си, падна в легена. Тя го извади и изми кръвта, но напразно, тя се появи отново след миг. Тя се изми и изтърка, но не можа да го извади.

Не след дълго мъжът се върна от пътуването си и първите неща, които поиска, бяха ключа и яйцето. Тя му ги даде, но трепереше, докато го правеше, и той веднага разбра по червените петна, че е била в окървавената стая. „Тъй като си влязла в стаята против моята воля“, каза той, „ще се върнеш в нея против своята собствена. Животът ти е свършен.“ Той я хвърли на земята, завлече я там за косата, отряза главата ѝ на дървения блок и я насяче на парчета, така че кръвта ѝ се стичаше по земята. След това я хвърли в легена с останалите.

— Сега ще си донеса втория — казал магьосникът и отново отишъл в къщата в образа на беден човек и започнал да проси. Тогава втората дъщеря му донесла парче хляб; той я хванал като първата, само като я докоснал, и я отнесъл. Тя не се справила по-добре от сестра си. Оставила се да бъде увлечена от любопитството си, отворила вратата на кървавата стая, надникнала вътре и трябвало да се изкупи за това с живота си при завръщането на магьосника.

Тогава той отишъл и довел третата сестра, но тя била хитра и хитра. Когато ѝ дал ключовете и яйцето и я оставил, тя първо прибрала яйцето много внимателно, после огледала къщата и накрая влязла в забранената стая. Уви, какво видяла тя! И двете ѝ сестри лежали там в басейна, жестоко убити и нарязани на парчета. Но тя започнала да събира крайниците им и да ги подрежда – глава, тяло, ръце и крака. И когато нищо повече не липсвало, крайниците започнали да се движат и съединяват, и двете девойки отворили очи и отново били живи. Тогава те се зарадвали, целунали се и се галили.

При пристигането си мъжът веднага поискал ключовете и яйцето и тъй като не видял следи от кръв по него, казал: „Издържала си изпитанието, ти ще бъдеш моя булка.“ Сега той вече нямал никаква власт над нея и бил принуден да прави каквото тя пожелае. „О, добре“, казала тя, „първо ще занесеш кошница, пълна със злато, на баща ми и майка ми и ще я носиш сама на гръб; а междувременно аз ще се подготвя за сватбата.“ После се затичала към сестрите си, които била скрила в малка стаичка, и казала: „Дойде моментът, в който мога да ви спася. Нещастникът сам ще ви отнесе обратно у дома, но щом се прибереш, изпрати ми помощ.“

Тя сложила и двете в кошница и ги покрила отгоре със злато, така че нищо не се виждало, след което повикала магьосника и му казала: „А сега отнеси кошницата, а аз ще погледна през малкото си прозорче и ще видя дали ще спреш по пътя, за да постоиш или да си починеш.“

Магьосникът вдигна кошницата на гръб и си тръгна с нея, но тя го тежеше толкова силно, че потта се стичаше от лицето му. После седна и поиска да си почине малко, но веднага едно от момичетата в кошницата извика: „Гледам през малкото си прозорче и виждам, че си почиваш. Ще продължиш ли веднага?“ Той си помисли, че булката му го вика така; и отново се изправи на крака. Отново щеше да седне, но тя веднага извика: „Гледам през малкото си прозорче и виждам, че си почиваш. Ще продължиш ли веднага?“

И всеки път, когато той спираше, тя викаше това и тогава той беше принуден да продължи напред, докато най-накрая, стенейки и задъхан, отнесе кошницата със златото и двете девойки в къщата на родителите им. Вкъщи обаче булката приготви сватбеното пиршество и изпрати покани до приятелите на магьосника. След това взе череп с усмихнати зъби, сложи върху него няколко украшения и венец от цветя, отнесе го горе до прозореца на тавана и го остави да гледа оттам. Когато всичко беше готово, тя влезе в бъчва с мед, разряза пухения завив и се оваля в него, докато не заприлича на чудна птица и никой не можеше да я познае. След това излезе от къщата и по пътя срещна някои от сватбарите, които попитаха:

„О, птицо Фичър, как си тук?“ „Идвам от къщата на Фичър, която е съвсем близо.“ „А какво ли прави младата булка?“ „От мазето до тавана тя е изметена дочисто,“ И сега от прозореца тя наднича, аз чувам. Най-накрая тя срещна младоженеца, който се връщаше бавно. Той, както и другите, попита: „О, птицо Фичър, как си тук?“ „Идвам от къщата на Фичър, която е съвсем близо.“ „А какво ли прави младата булка?“ „От мазето до тавана тя е изметена дочисто,“ И сега от прозореца тя наднича, аз чувам.

Младоженецът погледнал нагоре, видял украсения череп, помислил си, че е неговата булка, и ѝ кимнал, поздравявайки я любезно. Но когато той и гостите му влезли в къщата, пристигнали братята и роднините на булката, които били изпратени да я спасят. Те заключили всички врати на къщата, за да не може никой да избяга, подпалили я и магьосникът и целият му екипаж трябвало да изгорят.

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Прочетете 5-минутна приказка

Въшката и бълхата

Трите черни принцеси

Котка и мишка

Учете езици. Щракнете два пъти върху дума.Учете езици в контекст с Childstories.org и Deepl.com.

Информация за научен анализ