Любов и мъка по равно - Приказка на братя Грим

Живял някога един шивач, който бил много свадлив. Жена му била добра, скромна и работлива, но никога не можела да му угоди. Каквото и да правела, той бил недоволен — карал й се, скубел косите й и я биел.

Един ден дошли стражи, хванали го и го изправили пред съда. Осъдили го и го хвърлили в тъмница. Като поседял известно време, пуснали го на свобода, но го накарали да обещае, че никога повече няма да бие жена си и ще дели с нея и любовта и мъката, както подобава между мъжа и жената.

Отначало всичко вървяло добре, ала скоро шивачът отново станал свадлив и започнал да се кара на жена си. И понеже му било забранено да я бие, решил да й оскубе косите. Бедната жена всеки път побягвала навън, а той хуквал след нея с аршина и ножицата в ръка. Когато успявал да я хване, се смеел, но когато не успявал, започвал яростно да крещи.

Така продължило, докато съседите не се притекли на помощ. Хванали шивача и го завели в съда. Там му напомнили какво е обещал, а той казал:

— Любезни господа съдии, аз удържах своето обещание. Не съм бил жена си и споделях с нея и любов, и мъка.

— Как така? — попитали съдиите. — Ето, че тя отново се оплаква от теб.

— Исках само да пригладя косите й — отговорил шивачът, — защото изглеждаше ужасно. А тя ме измами и избяга. Втурнах се след нея с ножицата и аршина в ръка, за да я накарам да се върне и да си гледа домашната работа. Та нали делих с нея любов и мъка? Само че, когато успявах да я хвана, на мен ми ставаше драго, а за нея беше мъка. А когато не успявах, на нея й ставаше драго, а за мен беше мъка.

Но съдиите не били доволни от този отговор и наказали шивача справедливо.

TelegramWhatsapp

ВКонтакте

Учете езици. Щракнете два пъти върху дума.Учете езици в контекст с Childstories.org и Deepl.com.

Информация за научен анализ