Смъртта на малката кокошка -

Имало едно време кокошката отишла с малкото петелче на хълма с орехи и те се уговорили, че която и да намери зърно от орех, ще го сподели с другата. Тогава кокошката намерила голям, голям орех, но не казала нищо за това, възнамерявайки сама да изяде зърното. Зърното обаче било толкова голямо, че не можела да го преглътне и останало заседнало в гърлото ѝ, така че се уплашила да не се задави.

Тогава тя извика: „Петле, умолявам те да бягаш колкото можеш по-бързо и да ми донесеш вода, иначе ще се задавя.“ Малкото петел наистина се затича колкото може по-бързо към извора и каза: „Поточе, трябва да ми дадеш вода; кокошката лежи на ореховия хълм и е глътнала голям орех и се дави.“

Кладенецът отговорил: „Първо тичай при булката и я накарай да ти даде малко червена коприна.“

Малкото петелче се затичало към булката и казала: „Булко, ти трябва да ми дадеш малко червена коприна; искам да дам червена коприна на кладенеца, кладенецът е, за да ми даде малко вода, аз трябва да занеса водата на малката кокошка, която лежи на хълма с орехи и е глътнала голяма орехова ядка и се дави с нея.“

Булката отговорила: „Първо тичай и ми донеси малкия ми венец, който виси на една върба.“

И така, малкото петелче се затичало към върбата, откъснало венеца от клона и го занесло на булката, а булката му дала червена коприна за него, която то занесло на кладенеца, който му дал вода за него. После малкото петелче занесло водата на кокошката, но когато стигнало там, кокошката се задавила междувременно и лежала там мъртва и неподвижна.

Тогава петелът се разстроил толкова много, че заплакал с глас и всяко животно дошло да оплаква кокошката. Шест мишки построили малка карета, за да я отведат до гроба ѝ. Когато каретата била готова, те се впрегнали в нея и петелът подкарал. По пътя обаче срещнали лисицата, която попитала: „Къде отиваш, малко петелче?“

„Ще погреба малката си кокошка.“

„Мога ли да карам с теб?“

„Да, но седни най-отзад в каретата, защото отпред малките ми кончета не биха могли да те влачат.“

Тогава лисицата седна отзад, а след нея вълкът, мечката, еленът, лъвът и всички горски зверове направиха същото. След това процесията продължи напред и стигна до потока. „Как ще го прекосим?“ попита малкото петелче.

Край потока лежеше сламка и на нея пишеше: „Ще се просна право напречно, а после можеш да ме прегазиш.“

Но когато шестте мишки стигнали до моста, сламката се подхлъзнала и паднала във водата, и шестте мишки паднали вътре и се удавили. Тогава те отново се озовали в затруднено положение и дошъл един въглен и казал: „Аз съм достатъчно голям, ще се прехвърля, а ти ще ме прегазиш.“

И така, въгленът също се просна върху водата, но за нещастие точно докосна водата, върху която въгленът съска, угасна и умря. Когато един камък видя това, той се смили над малкото петелче, поиска да му помогне и се просна над водата.

Тогава петелът сам тегли каретата, но когато я прекара и стигна до брега с мъртвата кокошка, и тъкмо щеше да тегли и другите, които седяха отзад, те бяха твърде много, каретата се затича назад и всички паднаха във водата заедно и се удавиха.

Тогава малкото петелче останало само с мъртвата кокошка, изкопало гроб за нея и я положило в него, а над него направило могила, на която седнало и се тревожело, докато и то умряло, а после всички били мъртви.

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Котка и мишка