Седемте швабски -

Седем шваби някога били заедно. Първият бил майстор Шулц; вторият – Джакли; третият – Марли; четвъртият – Йергли; петият – Михал; шестият – Ханс; седмият – Вейтли: и седемте били решили да пътуват по света, за да търсят приключения и да извършват велики дела. Но за да могат да отидат в безопасност и с оръжие в ръце, те решили, че е препоръчително да им направят едно-единствено, но много здраво и много дълго копие. Това копие и седемте взеха в ръце наведнъж; отпред вървял най-смелият и най-храбрият, а това бил майстор Шулц; всички останали го следвали в редица, а Вейтли бил последният.

И ето, един ден през месеца на сенокоса (юли), когато бяха извървели дълго разстояние и все още имаха дълъг път, преди да стигнат до селото, където щяха да пренощуват, докато се намираха на поляна в сумрака, голям бръмбар или стършел прелетя покрай тях иззад един храст и забръмча заплашително. Майстор Шулц беше толкова уплашен, че почти изпусна копието и студена пот изби по цялото му тяло. „Чуй! Чуй!“ – извика той на другарите си. – „Боже мой! Чувам барабан.“

Джакли, който беше зад него и държеше копието, и който долови някаква миризма, каза: „Нещо със сигурност става, защото усещам вкус на барут и кибрит.“ При тези думи майстор Шулц започна да бяга и за миг прескочи един жив плет, но точно когато скочи върху зъбите на гребло, оставено там след косенето на сено, дръжката му се удари в лицето му и му нанесе страхотен удар. „О, Боже! О, Боже!“ изкрещя майстор Шулц. „Вземете ме в плен; предавам се! Предавам се!“

Останалите шестима скочиха един върху друг, викайки: „Ако се предадете, и аз се предавам! Ако се предадете, и аз се предавам!“ Накрая, тъй като нямаше враг, който да ги върже и отведе, те разбраха, че са сгрешили, и за да не се разчуе историята и да не бъдат третирани като глупаци и осмивани, всички се заклеха един на друг да мълчат, докато някой от тях случайно не я проговори. След това продължиха път.

Втората опасност, която преживяха, не може да се сравни с първата. Няколко дни по-късно пътят им ги преведе през угар, където заек седеше и спеше на слънце. Ушите му бяха изправени, а големите му стъклени очи бяха широко отворени. Всички се разтревожиха при вида на ужасния див звяр и се съветваха помежду си какво би било най-малко опасно да направят. Защото, ако избягат, знаеха, че чудовището ще ги преследва и ще ги погълне цели. Затова казаха: „Трябва да преминем през голяма и опасна борба. Смелостта е наполовина победа“ и всичките седем хванаха копието, майстор Шулц отпред, а Вейтли отзад. Майстор Шулц винаги се опитваше да задържи копието, но Вейтли беше станал доста смел, докато беше отзад, и искаше да се втурне напред и извика:

Но Ханс знаеше как да посрещне това и каза:

Михал извика,

Тогава беше ред на Джергли да говори,

И тогава на Марли му хрумна блестяща мисъл и каза на Вейтли:

Вейтли обаче не обърна внимание на това и Джакли каза:

Тогава майстор Шулц събра смелост и каза сериозно:

Тогава всички заедно се нахвърлили върху дракона. Майстор Шулц се прекръстил и се помолил за Божия помощ, но тъй като всичко това било напразно и той се приближавал все повече и повече до врага, той изкрещял в най-голяма мъка: „Охо! Охо! хо! хо! хо!“. Това събудило заека, който в голяма паника се хукнал бързо да бяга. Когато майстор Шулц я видял да бяга от бойното поле, той извикал от радост.

Но швабските съюзници тръгнали да търсят нови приключения и стигнали до Мозел, мъхеста, тиха, дълбока река, над която има малко мостове и която на много места хората трябва да прекосяват с лодки. Тъй като седемте швабци не знаели това, те извикали човек, който работел от другата страна на реката, за да разберат как хората успяват да я прекосят. Разстоянието и начинът им на говорене не позволявали на човека да разбере какво искат и той казал: „Какво? Какво?“ по начина, по който говорят хората в околностите на Трев. Майстор Шулц си помислил, че казва: „Гази, гази през водата“ и тъй като бил пръв, тръгнал и влязъл в Мозел. Не след дълго той потънал в калта и дълбоките вълни, които се блъскали в него, но шапката му била отнесена от вятъра на отсрещния бряг и една жаба седнала до нея и изграчила: „Уот, уот, уот“. Другите шестима от отсрещната страна чули това и казали: „О, другари, майстор Шулц ни вика; щом той може да прекоси реката, защо ние да не можем?“ И всички заедно скочили във водата с голяма бързина и се удавили, и така една жаба отнела живота на всичките шестима, и нито един от швабските съюзници никога не се върнал у дома.

Facebook

Whatsapp

Messenger Telegram

Котка и мишка